Book of Common Prayer
Псалом Давидов. Учение.
31 (A)Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
2 (B)Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
3 Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
4 (C)защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
5 (D)Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми.
6 (E)Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
7 (F)Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
8 (G)„Ще те вразумя – казва Бог, – ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе.“
9 (H)„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“
10 (I)Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.
Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.
1-2 (A)Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
3 (B)защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
4 думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
5 (C)на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
6 (D)Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците!
7 (E)Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
8 (F)Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
9 (G)те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
13 И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога;
14 гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат.
15 И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците.
16 Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им.
17 И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18 От тия три язви – огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците;
19 защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им – прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха.
20 И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21 и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.
38 (A)И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.
41 Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.