Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
131 (A)Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
3 (B)„няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
4 (C)няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
5 (D)докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“
6 (E)Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
7 (F)Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
8 (G)Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
10 (H)Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
11 (I)Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
13 (J)Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
14 (K)„Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
15 (L)Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
17 (M)Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
18 (N)Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“
Песен на възлизане. Давидова.
132 (O)Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
2 (P)Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
3 (Q)като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
Песен на възлизане.
133 (R)Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).
2 Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!
3 (S)Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.
Алилуия.
134 (T)Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,
2 които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.
3 (U)Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,
4 (V)защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.
5 Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.
6 (W)Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;
7 (X)издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.
8 (Y)Той порази първородните в Египет от човек до добитък,
9 прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,
10 (Z)порази много народи и изтреби силни царе:
11 (AA)Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;
12 и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.
13 Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.
14 Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.
15 (AB)Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:
16 (AC)имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;
17 имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.
18 (AD)Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.
19 Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!
20 Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!
21 (AE)Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.
(Алилуия.)
135 (AF)Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
2 (AG)Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
4 (AH)Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
5 (AI)Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
6 (AJ)Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
7 (AK)Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
8 (AL)слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
9 луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
10 (AM)Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
11 (AN)и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
12 (AO)с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
13 (AP)Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
14 (AQ)и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
15 (AR)и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
16 Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
17 Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
18 и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
19 (AS)Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
20 (AT)и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
21 и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
22 за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
23 Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
24 и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
25 (AU)дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
26 Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
3 (A)И казах аз: слушайте, главатари Иаковови и князе на дома Израилев: нали вие трябва да знаете правдата?
2 (B)А вие мразите доброто и обичате злото; дерете от тях кожата им, и плътта – от костите им;
3 ядете плътта на Моя народ и дерете от тях кожата им, а костите им чупите и трошите като в гърне, и плътта – като в котел.
4 (C)И те ще викат към Господа, но Той не ще ги чуе и ще скрие лицето Си от тях през времето, докле злодействуват.
5 (D)Тъй казва Господ против пророците, които въвеждат в заблуда Моя народ, които гризат със зъби – и проповядват мир; а който им не тури нищо в уста, против него война обявяват.
6 (E)Затова, вместо видение, за вас ще бъде нощ, вместо предсказване – тъмнина; ще залезе слънце над пророците, и денят ще потъмнее над тях.
7 (F)Ще се засрамят ясновидци, ще бъдат посрамени гадатели, и те всички ще затворят уста, защото не ще има отговор от Бога.
8 (G)Но аз съм изпълнен със силата на Духа Господен, с правда и твърдост, за да изкажа на Иакова престъпленията му, и на Израиля – греха му.
24 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.
2 А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:
3 винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки.
4 Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.
5 (A)Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,
6 (B)който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;
7 но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,
8 като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.
9 И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.
10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.
11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.
12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,
13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.
14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,
15 (C)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.
16 (D)Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.
17 (E)След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.
18 (F)При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,
19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.
20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, –
21 (G)освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.
22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.
23 (H)И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.
36 Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37 (A)И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39 (B)Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41 Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет;
42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47 Затова казвам ти: прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50 А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.