Book of Common Prayer
Молитва за духовно ръководство и защита
25 (A)Псалом на Давид.
Господи, към Тебе въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам.
Нека да не се посрамя никога,
нека да не тържествуват над мене враговете ми,
3 (B)нека да не се посрамят и всички, които се надяват на Тебе;
да се посрамят онези, които постъпват коварно без причина.
4 Покажи ми, Господи, Своите пътища
и научи ме на Своите пътеки.
5 (C)Води ме по пътя на Своята истина и ме поучавай,
защото Ти си Бог, моят Спасител.
На Тебе се надявам всеки ден.
6 Господи, спомни си за Своята милост
и за Своята любов, защото те са от векове.
7 (D)Не си спомняй греховете на моята младост и заблудите ми.
Господи, в Своята любов спомни си за мене заради Своята благост!
8 Благ и справедлив е Господ,
затова показва пътя на грешниците,
9 насочва кротките към правда
и ги учи на Своите пътища.
10 Всички пътища на Господа са милост и истина за тези,
които спазват завета Му и Неговите заповеди.
11 Господи, заради Своето име
прости греха ми, защото е голям.
12 (E)Кой е човекът, който благоговее пред Господа?
На него Той ще посочи кой път да избере.
13 (F)Тогава той ще живее щастливо
и потомството му ще наследи земята.
14 Тайната на Господа е за онези, които благоговеят пред Него.
На тях Той открива Своя завет.
15 (G)Очите ми са винаги обърнати към Господа,
защото Той освобождава от примка краката ми.
16 (H)Погледни към мене и се смили,
защото съм самотен и угнетен.
17 Премахни скърбите на сърцето ми;
избави ме от моите беди.
18 Погледни моето страдание и моите беди
и прости всичките ми грехове.
19 Погледни колко много стават враговете ми
и как ме мразят до смърт.
20 (I)Запази живота ми и ме избави,
за да не се посрамя, защото на Тебе се уповавам.
21 Невинност и правота нека ме пазят,
защото на Тебе се надявам.
22 Боже, избави Израил
от всичките му беди.
Упование в Божията справедливост
9 [a]За първия певец. По мут-лабен.[b] Псалом на Давид.
2 (A)[c] Господи, ще Те прославя от цялото си сърце,
ще разказвам за всичките Ти чудеса.
3 Ще се радвам и ще ликувам за Тебе!
Ще възпея Твоето име, Всевишни!
4 Когато враговете ми отстъпят,
ще паднат и ще загинат пред Твоето лице,
5 (B)защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело.
Ти седна на престола и реши справедливо.
6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите,
заличи името им завинаги и за вечни времена.
7 Врагът е унищожен завинаги.
Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях.
8 А Господ пребъдва вечно;
Той е поставил престола Си за съд
9 (C)и ще съди света справедливо,
Той ще отреди справедлива присъда за народите.
10 (D)И така, Господ ще бъде защита за потиснатия,
прибежище в трудни времена.
11 Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име,
защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.
12 Възпявайте Господа, Който обитава Сион!
Възвестявайте Неговите дела сред народите!
13 Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите,
не забравя вика на бедните.
14 Бъди милостив към мене, Господи!
Погледни как страдам от онези, които ме мразят!
Избави ме от смъртта,
15 за да разгласявам възхвалата за Тебе;
ще се радвам пред жителите на Йерусалим,
защото Ти ме спаси.
16 (E)Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали;
заплетоха се в примката, която бяха заложили.
17 Господ се познава по присъдите, които отрежда;
нечестивият се оплита в делата на ръцете си.
18 Нечестивите отиват в преизподнята,
както и всички народи, които забравят Господа.
19 Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги,
надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.
20 (F)Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие!
Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!
21 Господи, нека изпаднат в ужас!
Нека народите да знаят, че те са просто хора.
Пред Божието присъствие в храма
15 (A)Псалом на Давид.
Господи, кой може да пребивава в Твоя шатър?
Кой може да пребивава на Твоята свята планина?
2 (B)Онзи, който е непорочен и постъпва справедливо
и който говори истината от сърце,
3 който не клевети с езика си,
не прави зло на ближния си
и не хули съседа си;
4 онзи, в чиито очи отхвърленият от Господа е презрян,
и който почита тези, които се боят от Господа,
който не се отмята от клетвата си, дори да е в негова вреда,
5 който не дава парите си с лихва,
не взема подкупи против невинния –
онзи, който постъпва така, няма да се огъне за вечни времена.
Последни пророчества на Йеремия за преселилите се в Египет
44 Слово, което Господ отправи към Йеремия за всичките юдеи, които живееха в египетската земя, заселени в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос: 2 „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Вие видяхте цялото бедствие, което изпратих върху Йерусалим и върху всички юдейски градове. И ето те сега са пусти и няма кой да живее в тях 3 заради нечестието им, което те извършиха, като Ме огорчаваха и отиваха да кадят и да служат на други богове, които не познаваха – нито те, нито вие, нито бащите ви. 4 (A)Аз пращах при вас всички Свои служители – пророците, постоянно ги изпращах, като казвах: «Не вършете това гнусно нещо, което ненавиждам.» 5 Но те не дадоха ухо и не послушаха да се отвърнат от нечестието си и да не принасят жертви на други богове. 6 Затова Моето негодувание и Моят гняв се изляха и се разгоряха по юдейските градове и по улиците на Йерусалим, и те бяха разорени и пусти, както са и днес’.“
7 А сега така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Защо причинявате това голямо зло на своя живот, като изтребвате сред вас мъж и жена, дете и кърмаче сред Юдея и да не остане никой от вас? 8 (B)Защо Ме огорчавате с делата на ръцете си, като принасяте жертви на чужди богове в египетската земя, в която вие дойдохте да живеете, та да бъдете погубени и да станете за проклятие и укор сред всички народи по земята? 9 Забравихте ли нечестието на вашите бащи и нечестието на юдейските царе, а и вашето собствено нечестие, и нечестието на жените ви, което вършихте по юдейската земя и по йерусалимските улици? 10 Не се смириха те и до днес, не се боят, нито постъпват според закона Ми и според разпоредбите Ми, които дадох лично на вас и на предците ви.“
11 Затова Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз Самият ще се насоча против вас за бедствие и за погубването на цяла Юдея. 12 И ще взема останалите юдеи, които тръгнаха да отидат и да се заселят в египетската земя, и ще паднат от меч, ще загинат от глад – от незначителен до големец ще умрат от меч и от глад. И ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор. 13 Защото ще накажа ония, които живеят в египетската земя, както наказах Йерусалим с меч, глад и мор, 14 така че никой от останалите юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, няма да избегне и да оцелее и да се върне в юдейската земя, към която жадуват да се върнат и да живеят там, защото няма да се върнат освен някои бегълци.“
30 А защо ли и ние се излагаме на опасност всеки час? 31 Всеки ден срещам смъртта – свидетелство ми е вашата похвала[a], която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ. 32 (A)Ако аз, по човешки казано, се борих със зверове в Ефес, то каква ми е ползата? Щом мъртви не възкръсват, тогава да ядем и да пием, понеже утре ще умрем! 33 Не се лъжете – лошите приятелства развалят добрите нрави! 34 Осъзнайте се, както подобава, и не грешете, защото някои от вас нямат представа за Бога – за ваш срам го казвам.
Възкресение на тялото
35 Но някой ще попита: „Как възкръсват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?“ 36 (B)Безумни човече! Онова, което сееш, няма да оживее, ако не умре! 37 И когато сееш, не сееш бъдещото тяло, а голо зърно, да речем пшенично или някое друго, 38 (C)но Бог му дава тяло, каквото желае, и на всяко семе – неговия вид тяло. 39 Не у всички плътта е еднаква: една е човешката плът, друга е животинската, една е плътта на рибите, друга – на птиците. 40 Има също тела небесни и тела земни и един е блясъкът на небесните, а друг – на земните. 41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, а друг е блясъкът на звездите; дори звезда от звезда се различават по блясък.
16 (A)А на кого да уподобя това поколение? То прилича на деца, които стоят по площадите и подвикват на другарите си: 17 ‘Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте.’ 18 Защото дойде Йоан – той нито ядеше, нито пиеше. А казват: ‘Бяс има.’ Дойде Синът човешки – Той ядеше и пиеше. 19 (B)А казват: ‘Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници.’ Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“
Горко на непокаялите се градове
20 (C)Тогава Иисус започна да окайва градовете, в които бяха извършени най-много Негови чудеса, защото не се покаяха: 21 (D)„Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел. 22 Но, казвам ви: на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас. 23 (E)И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш! Защото, ако в Содом бяха извършени чудесата, които станаха в тебе, той би съществувал до ден днешен. 24 Но, казвам ви: наказанието на земята на Содом ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото твоето.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.