Book of Common Prayer
Молба за защита на праведния
26 Псалом на Давид.
Съди ме, Господи: живях невинно
и се уповавам на Господа, без да се колебая.
2 (A)Господи, подложи ме на изпитание, провери ме,
изпитай моите чувства и моя разум;
3 защото Твоята милост е пред очите ми
и аз постъпвах според Твоята истина.
4 (B)Сред измамници не седях
и с коварни няма да общувам.
5 Мразя сборището на злосторниците
и с нечестиви няма да живея.
6 (C)Ще умивам ръцете си в невинност
и ще обикалям жертвеника Ти, Господи.
7 Ще Те възхвалявам на висок глас
и ще разказвам за всички Твои чудеса.
8 Господи, обичам дома, в който Ти живееш,
и мястото, където живее Твоята слава.
9 (D)Не погубвай душата ми заедно с грешниците
и живота ми – заедно с онези, които проливат кръв,
10 в чиито ръце има злодеяния
и чиято десница е пълна с подкупи.
11 (E)Аз пък съм невинен;
спаси ме и се смили над мене.
12 (F)Кракът ми крачи по равен път,
в събранията ще възхвалявам Господа.
Молитва с увереност в Божията закрила
28 Псалом на Давид.
Аз викам към Тебе, Господи, моя скала:
не бъди безмълвен към мене,
за да не би при Твоето безмълвие
да стана като тези, които слизат в гроб.
2 (A)Чуй моята гореща молитва, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към святия Твой храм.
3 (B)Не ме събирай с нечестиви
и със злосторници,
които говорят с ближните си за мир,
а в сърцата си таят злоба.
4 (C)Въздай им според техните дела,
според техните злодейства,
въздай им според делата на техните ръце,
отплати им се с каквото заслужават.
5 (D)Понеже не прозряха делата на Господа
и извършеното от Неговите ръце,
Той ще ги съсипе и няма да ги възстанови.
6 Да величаем Господа,
защото Той чу моята гореща молитва.
7 Господ е моя сила и моя защита.
На Него се уповаваше сърцето ми и Той ми помогна.
Затова сърцето ми ликува.
Със своите песни Му благодаря.
8 Господ е сила за Своя народ
и спасителна защита за Своя помазаник.
9 (E)Спаси народа Си и благослови наследството Си,
води го и го възвеличи за вечни времена!
Божията благост и милост
36 За първия певец. Псалом на Давид, служител Господен.
2 (A)[a] Беззаконието на нечестивия е в сърцето му;
няма страх от Бога пред очите му.
3 Той се мами сам в очите си,
че беззаконието му няма да се открие и осъди.
4 Думите, изречени от него, са измама и лукавство;
той се е отказал да постъпва разумно и да върши добро.
5 (B)Замисля беззаконие на леглото си,
тръгнал е по лош път, не се гнуси от зло.
6 (C)(D)Господи, Твоята милост е до небесата,
Твоята истина стига до облаците!
7 Твоята справедливост е като високи планини
и Твоето правосъдие е като дълбините на морето!
Ти, Господи, се грижиш за хора и животни!
8 Колко е скъпоценна Твоята милост, Боже!
Хората са в безопасност под сянката на Твоите криле.
9 (E)Те се насищат от богатството на Твоя дом
и от потока на Твоите блага ги напояваш.
10 (F)Защото Ти си изворът на живота:
в Твоята светлина можем да видим светлината.
11 Продължи да бъдеш милостив към тези, които Те познават,
и справедлив към искрените по сърце.
12 Нека не попадна под краката на горделивец
и ръката на грешник да не ме изгони.
13 Ето падналите, които вършат беззаконие;
повалени са и не могат да станат.
Молитва при изпитания
39 За първия певец. От Йедутун[a]. Псалом на Давид.
2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
3 Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
4 Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7 Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“
65 (A)Така Соломон отпразнува по онова време празника Шатри. И цял Израил беше с него – голямо събрание, от Емат до Египетския поток спазиха празника пред Господа, нашия Бог: седем дена и още седем дена[a] – четиринадесет дена. 66 На осмия ден Соломон разпусна народа. И всички благословиха царя и се разотидоха по домовете си, като се радваха и веселяха от сърце за всичкото добро, което Господ направи на Своя служител Давид и на Своя народ Израил.
Божието обещание към Соломон
9 (B)След като Соломон завърши строежа на Господния храм, на царския дворец и на всичко, което Соломон желаеше да направи, 2 Господ се яви на Соломон втори път, както му се беше явил в Гаваон. 3 И Господ му каза: „Чух молитвата и молбата ти, с които ти се молеше пред Мене[b]. Осветих този храм, който ти изгради, за да пребивава там името Ми за вечни времена и ще пребъдват там очите Ми и сърцето Ми през всички дни. 4 А пък ти, ако желаеш да вървиш пред Моето лице, както е ходил твоят баща Давид, с чисто сърце и в правота, вършейки всичко, което ти заповядах, и ако спазваш Моите наредби и заповедите Ми, 5 (C)тогава ще издигна твоя царски престол над Израил за вечни времена, както съм казал на баща ти Давид: ‘Винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство.’ 6 (D)Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не спазвате Моите заповеди и Моите наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте, 7 (E)ще изтребя Израил от лицето на земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си храма, който осветих на името Си. И ще стане за приказки и подигравки у всички народи. 8 (F)(G)И всеки, който мине покрай този славен храм, ще се ужаси, ще подсвирне и ще попита: ‘Защо Господ е постъпил така с тази страна и с този храм?’ 9 И ще кажат: ‘Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе предците им от египетската земя, и се привързаха към други богове, покланяха им се и им служеха, затова Господ изпрати върху тях цялото това бедствие’.“
Вяра и дела
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси? 15 (A)Ако някой брат или сестра нямат какво да облекат и ежедневно гладуват, 16 а някой от вас им рече: „Вървете си в мир, гледайте да се стоплите и да се нахраните!“, без да им даде потребното за тялото, каква полза? 17 (B)Така и вярата – ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“ 19 Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.
20 Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва[a]? 21 (C)(D)Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак? 22 Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство. 23 (E)Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание и бе наречен Божий приятел.“ 24 (F)Ето виждате, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра! 25 (G)Не се ли оправда също с дела и блудницата Раав, когато прие съгледвачите и ги изведе по друг път? 26 (H)Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.
Отричането на апостол Петър
66 (A)Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67 Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ 68 Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.
69 Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ 70 А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв[a].“ 71 Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ 72 (B)Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.