Book of Common Prayer
Смирение
131 (A)Поклонническа песен. На Давид.
Господи, сърцето ми не се превъзнасяше,
очите ми не гледаха отвисоко
и аз не се домогвах до велики и непосилни за мене дела.
2 (B)Аз се смирявах и успокоявах душата си
като дете в майчин скут.
Душата ми беше у мене като дете, накърмено от майчината гръд.
3 Нека Израил да се надява на Господа
сега и за вечни времена.
Давид и ковчегът на завета
Поклонническа песен
132 Господи, спомни си за Давид
и за всичките му скърби –
2 (C)как той се е клел на Господа,
как е дал обет на силния Бог на Яков:
3 (D)„Никога няма да вляза в шатъра си,
няма да легна на леглото си;
4 няма да дам сън на очите си
и дрямка на клепачите си,
5 докато не намеря място за Господа,
жилище за силния Бог на Яков.“
6 (E)Ето ние слушахме за това място във Витлеем[a],
намерихме го в полетата на Ярим.
7 (F)Да идем в Неговото жилище,
да се помолим пред подножието на нозете Му.
8 Господи, влез в мястото на Своя покой –
Ти и ковчегът на Твоето величие.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда
и Твоите верни хора ще ликуват от радост.
10 (G)Не отвръщай лице от Своя помазаник
заради Давид, Твоя служител.
11 (H)(I)Господ се закле на Давид със сигурна клетва
и няма да се отклони от думите Си:
„Ще поставя потомък
от твоите наследници на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет
и Моите заповеди, на които ще ги науча,
тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“
13 (J)Защото Господ избра Сион,
пожела го за Свое жилище.
14 „Това е Мое вечно жилище:
тук ще се поселя, защото силно го пожелах.
15 Ще благословя и преблагословя неговото препитание,
ще наситя бедните му с хляб,
16 (K)а свещениците му ще облека в спасение
и верните му хора ще ликуват от радост.
17 (L)Там Аз ще издигна величието на Давид,
ще приготвя светилник на Своя помазаник.
18 Враговете му ще покрия с позор,
а на него ще засияе короната му.“
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (M)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (N)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
Призив за прослава на Господа
134 (O)Поклонническа песен.
Прославяйте Господа, всички служители на Господа,
които стоите нощем в Господния дом.
2 (P)Вдигнете ръцете си към светилището
и прославете Господа!
3 (Q)Нека да те благослови Господ от Сион,
Който сътвори небето и земята.
Хвалебствен химн за Господните дела
135 (R)(S)Алилуя[b]. Възхвалявайте името на Господа,
възхвалявайте го, Господни служители,
2 вие, които стоите в дома на Господа,
в храмовите дворове на дома на нашия Бог.
3 Възхвалявайте Господа, защото Господ е благ;
възпявайте името Му, защото то е чудно;
4 (T)защото Господ избра за Себе Си Яков,
за Свое притежание – Израил.
5 (U)Това аз зная – че Господ е велик
и че нашият Господ е по-велик от всички богове.
6 (V)Всичко, което Господ иска, Той го прави –
на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.
7 (W)Той издига облаци от земните предели,
прави светкавици при дъжд,
извежда вятър от Своите хранилища.
8 (X)Той порази първородните в Египет –
от човека до добитъка.
9 (Y)Изпрати знамения и чудеса сред тебе, Египет,
върху фараона и върху всички негови служители.
10 (Z)Той порази много народи
и погуби силни царе:
11 Сихон, аморейския цар,
и Ог, васанския цар,
и всички ханаански царства.
12 И даде земята им за наследство,
за наследство на Израил, Своя народ.
13 (AA)Господи, Твоето име е вечно; Господи,
споменът за Тебе преминава от род в род.
14 (AB)Защото Господ ще защити в съда Своя народ
и ще се смили над Своите слуги.
15 (AC)Езическите идоли са само сребро и злато,
дело на човешки ръце:
16 имат уста, но не говорят;
имат очи, но не виждат;
17 имат уши, но не чуват;
дори в устата им няма дихание.
18 Подобни на тях са онези, които ги ваят,
всеки, който се уповава на тях.
19 Израилтяни, величайте Господа!
Свещеници от Аароновия дом, величайте Господа!
20 Левити, величайте Господа!
Вие, които благоговеете пред Господа, величайте Господа!
21 Прославен да бъде от Сион Господ,
Който е в Йерусалим! Алилуя.
19 1 [a] Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“
Давид оплаква сина си Авесалом
2 След това съобщиха на Йоав: „Ето царят плаче и тъжи за Авесалом.“ 3 И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ. Защото народът чу да се говори, че царят скърби за сина си. 4 Тогава мъжете влизаха в града скришно като посрамени воини, побегнали от битка. 5 А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“ 6 А Йоав дойде при царя в двореца и каза: „Ти днес посрами всичките си служители, които избавиха живота ти, живота на синовете и дъщерите си, живота на жените и живота на наложниците си. 7 Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели. 8 Затова стани, излез и поговори насърчително на своите служители. Защото, заклевам се в Господа – ако не излезеш, тази нощ с тебе няма да остане нито един човек. А това ще бъде за тебе по-лошо, отколкото всички беди, които са те сполели от младостта ти досега.“ 9 Тогава царят стана и седна при градските порти. Съобщиха на целия народ, че царят седи при градските порти. Затова целият народ дойде при царя, а израилтяните се разбягаха по шатрите си.
Завръщане на Давид в Йерусалим
10 Целият народ от всички Израилеви племена спореше и казваше: „Цар Давид ни избави от враговете ни и ни освободи от филистимците, а сега сам побягна от страната заради Авесалом. 11 Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо се бавите да възстановите царя?“
12 Цар Давид изпрати вестител до свещениците Садок и Авиатар с нареждането: „Кажете на старейшините от Юдовото племе: ‘Защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в неговия дворец? Това се говори по цял Израил и достигна до царя в двореца му! 13 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в двореца му?’ 14 Най-вече на Амесай кажете: ‘Не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това, и още повече да ми стори, ако ти не бъдеш завинаги военачалник при мене вместо Йоав’!“
15 Така Давид склони единодушно сърцата на всички мъже от Юдовото племе. Затова те изпратиха пратеници да заявят на царя: „Върнете се ти и всички твои служители!“ 16 Царят се завърна и стигна до Йордан, а юдеите дойдоха в Галгал да го посрещнат и преведат през Йордан. 17 (A)Тогава Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с юдеите да посрещне цар Давид. 18 Заедно с него бяха хиляда мъже от Вениаминовото племе, както и Сива, служител от Сауловия дом, със своите петнадесет синове и с двадесет служители. Всички те преминаха Йордан пред царя. 19 След това премина кораб, за да пренесе семейството на царя. Всички те имаха готовност да му служат.
Тогава Семей, син на Гера, падна по лице пред царя, когато той премина Йордан. 20 Семей му каза: „Господарю, не ми вменявай престъпление и не си спомняй онова, в което съгреши служителят ти в онзи ден, когато моят господар царят, излизаше от Йерусалим, и не си го слагай на сърце, царю. 21 Защото служителят ти признава, че е съгрешил. Ето днес първи дойдох от целия Йосифов дом да посрещна тебе, своя господар, царя.“ 22 Саруевият син Авеса проговори: „Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че е злословил за Господния помазаник?“ 23 (B)(C)А Давид отсъди: „Какво има между мене и вас, Саруеви синове, че днес ми ставате противници? Трябва ли сега да убивате когото и да било, след като аз от днес съм отново цар над Израил?“
Обвинения срещу апостол Павел
24 (A)След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел. 2 И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите: 3 „Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи – големи успехи за този народ. 4 Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч. 5 (B)Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес, 6 (C)който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон[a]. 7 Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни[b], 8 като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители[c]. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“ 9 Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.
Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс
10 Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита. 11 Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение. 12 Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа. 13 И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват. 14 Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците. 15 (D)И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни. 16 (E)Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората. 17 След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения. 18 (F)И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум, 19 някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона – 21 (G)освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: ‘Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес’.“
22 (H)Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“ 23 После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
Най-голямата заповед
28 (A)Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ 29 (B)А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед[a]. 31 (C)Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ 32 (D)Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; 33 (E)и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“ 34 (F)Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.