Book of Common Prayer
Величието на Господа
97 (A)Господ царува: да се радва земята;
да се веселят многобройните далечни острови.
2 (B)Облаци и мрак има около Него;
справедливост и правосъдие са основа на престола Му.
3 (C)Огън върви пред Него
и изгаря враговете Му наоколо.
4 (D)Неговите светкавици осветяват света;
земята вижда и се тресе.
5 (E)Планините се топят като восък пред лицето на Господа,
пред лицето на Господаря на цялата земя.
6 (F)Небесата разгласяват Неговата правда
и всички народи виждат Неговата слава.
7 (G)Нека се посрамят всички, които служат на кумири,
които се хвалят с идоли.
Преклонете се пред Него, всички ангели.
8 (H)Сион чу и се зарадва,
юдейските дъщери[a] се развеселиха
заради Твоите присъди, Господи,
9 (I)защото, Ти, Господи, стоиш високо над цялата земя,
застанал си превисоко над всички ангели.
10 Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото!
Той закриля живота на Своите благочестиви хора,
избавя ги от ръцете на нечестивите.
11 (J)Светлина изгрява за праведника
и веселие – за справедливите по сърце.
12 (K)Радвайте се, праведни, заради делата на Господа
и прославяйте Неговото свято име.
Възхвала на всесветия Бог
99 (A)(B)Господ царува – народите благоговеят!
Той седи на херувими – земята се тресе!
2 Велик е Господ в Сион
и стои високо над всички народи.
3 Нека славословят Твоето велико и страшно име:
то е свято!
4 Ти утвърди справедливо силата на царя, който обича правосъдие.
Ти създаде правосъдие
и справедливост у Яков.
5 Превъзнасяйте Господа, нашия Бог,
и се покланяйте пред трона Му,
защото Той е свят!
6 Мойсей и Аарон сред множеството Негови свещеници,
както и Самуил между онези, които призовават името Му,
викаха към Господа и Той ги чуваше.
7 (C)Той им говореше от облачен стълб
и те спазваха Неговите заповеди
и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги чуваше,
Ти беше за тях Бог, Който прощава
и наказва за техните грехове.
9 Величайте нашия Господ Бог
и Му се покланяйте на Неговата свята планина,
защото нашият Господ Бог е свят.
Призив за славословие към Бога
100 Псалом за прослава.
Възкликни към Господа ти, цяла земьо!
2 Служете на Господа с радост,
идете пред Него с ликуване!
3 (D)Знайте, че Господ е Бог.
Той ни е създал и ние сме Негови,
Негов народ и овце от Неговото паство.
4 Влизайте през Неговите порти с възхвала
и с песнопение в Неговите храмови дворове.
Възхвалявайте Го и прославяйте името Му,
5 (E)защото Господ е благ; Неговата милост е вечна
и Неговата вярност преминава от род в род.
Бог – Съдия на творението
94 (A)Боже на възмездието, Господи!
Боже на възмездието, възсияй!
2 (B)Надигни се, о, Съдия на земята,
и въздай на горделивите, каквото заслужават.
3 (C)Господи, докога нечестивите,
докога тъкмо те ще ликуват?
4 Бунтуват се и говорят дръзко
онези, които вършат беззаконие.
5 Господи, тъпчат Твоя народ
и покоряват Твоето наследство.
6 (D)Убиват вдовица и чужденец;
изтребват сираци.
7 (E)И казват: „Господ няма да види;
Богът на Яков няма да разбере.“
8 (F)Вразумете се вие, безумци между народа.
Кога ще поумнеете, глупаци?
9 (G)Този, Който извая ухото, няма ли да чуе?
Този, Който сътвори окото, няма ли да види?
10 Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
няма ли Той да изобличи?
11 (H)Господ познава човешките мисли и знае, че те са суетни.
12 (I)Блажен е онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш
и поучаваш със Своя закон,
13 за да му дадеш утеха в тежки дни,
докато бъде приготвена ямата на нечестивия.
14 (J)Господ няма да отхвърли Своя народ
и няма да изостави Своето наследство.
15 Защото съдът ще се завърне към правдата
и ще го следват тези, които са с чисти сърца.
16 Кой ще се надигне в моя полза срещу насилниците?
Кой ще се застъпи за мене срещу тези, които вършат беззаконния?
17 Ако Господ не беше мой помощник,
много скоро душата ми щеше да живее в царството на мълчанието.
18 Когато казвах: „Краката ми са колебливи“ –
Твоето милосърдие, Господи, ме подкрепяше.
19 Когато бях изпълнен с тежки мисли,
Твоята утеха ощастливяваше душата ми.
20 Ще се съюзи ли с Тебе тронът на покварата,
творящ насилие срещу закона,
21 който връхлита към душата на праведника
и осъжда невинния?
22 Господ обаче е моя защита
и мой Бог, скала за мое убежище.
23 (K)Той ще им върне беззаконията
и ще ги унищожи чрез тяхното зло.
Господ, нашият Бог, ще ги изтреби.
Възхвала на Бога
95 (L)Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.
2 Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,
3 (M)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.
4 В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;
5 (N)Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.
6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
7 (O)(P)(Q)Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:
8 (R)„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението[a] в пустинята,
9 където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
10 (S)Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: ‘Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.’
11 (T)Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“
Завръщане на Авесалом в Йерусалим
14 Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом. 2 Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец. 3 След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.
4 Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“ 5 Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря. 6 Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби. 7 И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: ‘Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.’ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“
8 И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“ 9 Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“ 10 Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“ 11 Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“
12 А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“ 13 Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник. 14 (A)Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника. 15 А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: ‘Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си. 16 Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.’ 17 И твоята слугиня си каза: ‘Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел – той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.’“
18 Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“ 19 Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти. 20 Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“
Пътуване към Йерусалим
21 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. 3 След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. 4 (A)Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. 5 Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. 6 След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. 7 А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 (B)На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. 10 (C)Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. 11 (D)Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ 12 Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. 13 (E)Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ 14 (F)И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“
Иисус Христос отива в Юдея
10 Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше.
Брак и развод
2 Тогава пристъпиха фарисеите и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“ 3 Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“ 4 (A)А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“ 5 Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед. 6 (B)Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена. 7 (C)Затова мъжът ще остави баща си и майка си 8 (D)и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът. 9 И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“
10 А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото. 11 (E)Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея. 12 Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“
Иисус Христос благославя децата
13 (F)При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха. 14 Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство. 15 (G)Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“ 16 След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.