Book of Common Prayer
Упование в Бога за избавление
56 (A)За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет[a].
Смили се над мене, Боже, защото човек иска да ме погълне;
всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 (B)Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат;
защото мнозина са онези, които с гордост воюват против мене.
3 Когато съм в страх,
на Тебе ще уповавам.
4 (C)Чрез Бога ще хваля думите Му;
на Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек[b]?
5 Всеки ден изопачават думите ми;
всичките им помисли са за зло против мене.
6 (D)Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
сякаш причакват душата ми.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието?
Боже, повали с гняв тези племена.
8 (E)Ти си преброил скитанията ми;
сложи сълзите ми в съда Си;
не са ли те записани в Твоята книга?
9 (F)Тогава ще се върнат неприятелите ми назад в деня, когато Те призова;
това зная, защото Бог е с мене.
10 (G)Чрез Бога ще хваля думите Му;
чрез Господа ще хваля думите Му.
11 На Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек?
12 Върху мене, Боже, са моите към Теб оброци;
ще Ти принеса благодарствени приноси.
13 (H)Понеже си избавил душата ми от смърт,
няма ли да избавиш и краката ми от подхлъзване,
за да ходя пред Бога в светлината на живите?
Молитва за помощ
57 (I)За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата[c].
Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе прибягва душата ми.
Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия,
докато преминат тези бедствия.
2 (J)Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.
3 (K)Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 (L)Душата ми е сред лъвове;
лежа между пламнали хора,
между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.
5 (M)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 (N)Мрежи приготвиха за стъпките ми;
душата ми се е навела;
изкопаха яма пред мене;
те сами паднаха в нея. (Села.)
7 (O)Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, а още ще славословя.
8 (P)Събуди се, душо моя[d];
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 (Q)Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
10 (R)Защото Твоята милост е велика дори до небесата
и Твоята вярност – до облаците.
11 (S)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
Божествен съд над земните съдии
58 За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен.
Наистина с мълчание ли изказвате правда?
Праведно ли съдите, човешки синове?
2 (T)Не! В сърцето си вие вършите неправди,
претегляте насилието на ръцете си по земята.
3 (U)Още от рождението си нечестивите се отстраняват;
заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.
4 (V)Ядът им е като змийска отрова;
приличат на глухата аспида, който запушва ушите си
5 и не иска да чуе гласа на заклинателите,
колкото изкусно и да заклинат.
6 (W)Боже, счупи зъбите им в устата им;
Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 (X)Нека се излеят като води, които оттичат;
когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 (Y)Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява;
като пометнато на жена, нека не видят слънцето.
9 (Z)Преди да усетят котлите ви огъня от тръните,
сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 (AA)Праведният ще се зарадва, когато види възмездието;
ще измие краката си в кръвта на нечестивия;
11 (AB)така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния;
наистина има Бог, Който съди земята.
Молитва за защита
64 За първия певец. Давидов псалом.
Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам;
опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодеите,
от сганта на беззаконниците,
3 (A)които острят езика си като меч
и прицелват горчиви думи като стрели,
4 за да прострелят тайно непорочния;
внезапно го прострелват и не се боят.
5 (B)Насърчават се в едно зло намерение,
наговарят се да поставят скришно примки
и казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония;
казват: Изпълнихме добре обмислено намерение.
А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
7 (C)Но Бог ще ги простреля;
от внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 (D)Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне;
всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 (E)И всички хора ще се убоят;
ще разгласят делото на Бога,
защото ще разберат действието Му.
10 (F)Праведният ще се развесели в Господа и ще уповава на Него;
и ще се хвалят всички, които са с право сърце.
Божията сила и благост
65 (G)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Теб чака хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.
3 (H)Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни – Ти ще ги очистиш.
4 (I)Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
5 (J)С ужасни неща ще ни отговаряш в правда,
Боже, Избавителю наш,
надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море –
6 (K)Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,
7 (L)Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;
9 (M)като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;
10 като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
11 върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си
и хълмовете се опасват с радост;
13 (N)ливадите се обличат със стада
и долините се покриват с жито;
възклицават, също и пеят.
19 (A)Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:
2 (B)Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.
3 (C)Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
4 А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата
5 (D)и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
6 (E)А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
8 (F)Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.
9 (G)Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.
10 Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11 (H)Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата – и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.
12 (I)Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;
13 (J)защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред Господа и Той ни изпрати да го съсипем.
14 (K)И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 (L)Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.
16 (M)Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже Господ го съжали.
17 (N)И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18 А Лот им каза: Ах, Господи, не така!
19 (O)Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
21 (P)Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.
22 (Q)Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор[a].
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 (R)Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
25 (S)Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26 (T)Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.
27 (U)Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа;
28 (V)и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 (W)И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот.
Силата на вярата
11 (A)А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.
2 (B)Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.
3 (C)С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
4 (D)С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.
5 (E)С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
7 (F)С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 (G)С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива.
9 (H)С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 (I)Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11 (J)С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.
12 (K)Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
27 (A)Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.
28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?
29 (B)Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 (C)Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?
31 (D)Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“
32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 (E)Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.
35 (F)Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 (G)Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.
37 (H)Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;
38 (I)защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 (J)И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 (K)Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.