Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
25 Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя.
2 (A)Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце;
3 защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина,
4 (B)с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;
5 (C)намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна;
6 (D)ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи,
7 за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса.
8 (E)Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.
9 Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници,
10 в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи.
11 Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме.
12 (F)Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.
Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
1-2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
3 (A)ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
6 (B)Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
9 (C)и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
10 (D)И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
13 (E)защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
16 (F)Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.
19 (G)Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
21 (H)Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“
26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“
28 (I)Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;
29 (J)седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
30 (K)причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
31 (L)прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;
32 (M)дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“
33 (N)Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?
35 (O)Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
36 (P)Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
37 (Q)Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.
Давидова песен.
15 Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
2 Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3 (A)Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.
4 (B)Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5 (C)Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6 Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8 Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10 (D)защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,
11 (E)Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.
44 (A)Слово, което биде към Иеремия за всички иудеи, които живеят в Египетската земя, заселени в Магдол, Тафнис, Ноф и в земята Патрос:
2 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вие видяхте всичкото бедствие, което напратих върху Иерусалим и върху всички иудейски градове; ето, те сега са запустели, и никой не живее в тях
3 (B)поради тяхното нечестие, що вършиха, като Ме разгневяваха, ходейки да кадят и да служат на други богове, които не познаваха ни те, ни вие, ни бащите ви.
4 (C)Аз пращах при вас всички Мои раби – пророците, пращах ги от ранно утро, за да кажат: „не вършете това гнусно дело, което Ми е омразно“.
5 (D)Но те не дадоха ухо и не слушаха, за да се отвърнат от своето нечестие, да не кадят на други богове.
6 (E)И Моята ярост и Моят гняв се изля и се разгоря в градовете на Иудея и в иерусалимските улици, и те станаха развалини и пустиня, както виждате сега.
7 И сега, тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: защо вършите туй голямо зло на душите си, като изтребвате помежду си мъже и жени, възрастни деца и младенци изсред Иудея, та да си не оставите остатък,
8 и като Ме разгневявате с изделието на ръцете си, с кадение пред други богове в Египетската земя, дето дойдохте да живеете, та да погубите себе си и да станете за проклятие и укор у всички народи по земята?
9 Нима забравихте нечестието на вашите бащи и нечестието на иудейските царе, вашето собствено нечестие и нечестието на вашите жени, що вършеха в Иудейската земя и по иерусалимските улици?
10 Не се смириха те и доднес, не се боят и не ходят по Моя закон и по Моите наредби, които дадох вам и на бащите ви.
11 (F)Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще обърна против вас лицето Си за гибел, и за изтреба на цяла Иудея,
12 (G)и ще взема останалите иудеи, които обърнаха лице да отидат в Египетската земя и да живеят там, и всички те ще бъдат изтребени, ще паднат в Египетската земя; с меч и глад ще бъдат изтребени; мало и голямо ще умрат от меч и глад и ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор.
13 (H)Ще посетя ония, които живеят в Египетската земя, както посетих Иерусалим, с меч, глад и мор,
14 (I)и никой не ще избегне и не ще оцелее от остатъка на иудеите, които дойдоха в Египетската земя да поживеят там и после да се върнат в Иудейската земя, където те от вседуша желаят да се върнат, за да живеят там; никой не ще се върне освен ония, които побягнат оттам.
30 (A)Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?
31 (B)Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
32 (C)Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
33 Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.
34 (D)Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам.
35 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?
36 (E)Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
37 И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;
38 но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата.
40 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
16 (A)А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си
17 и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
18 Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има.
19 (B)Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.
20 Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.
21 (C)Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел;
22 но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам.
23 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане;
24 но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.