Book of Common Prayer
Цялата вселена да хвали Господа
148 Алилуя! Хвалете Господа
от небесата;
хвалете Го във височините.
2 (A)Хвалете Го, всички Негови ангели;
хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луна;
хвалете Го, всички светли звезди.
4 (B)Хвалете Го, вие, висши небеса[a]
и води, които сте над небесата.
5 (C)Нека хвалят името на Господа;
защото Той заповяда и те бяха създадени;
6 (D)и ги утвърди отвека и довека,
като издаде повеление, което няма да премине.
7 (E)Хвалете Господа от земята,
вие, морски чудовища и всички бездни,
8 (F)огън и град, сняг и па̀ра,
бурен вятър, който изпълнява словото Му,
9 (G)планини и всички хълмове,
плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всички животни,
животни и крилати птици,
11 земни царе и всички племена,
князе и всички земни съдии,
12 юноши и девици,
старци и младежи –
13 (H)нека хвалят името на Господа;
защото само Неговото име е превъзнесено,
славата Му е над земята и небето.
14 (I)И Той е възвисил рога на народа Си,
славата на всичките Си светии,
на израилтяните, народ, който Му е близък. Алилуя!
Хвалебна песен
149 (J)Алилуя! Пейте на Господа нова песен
и хвалението Му в събранието на светиите.
2 (K)Нека се весели Израил за Създателя си;
нека се радват сионовите синове за Царя си.
3 (L)Нека хвалят името Му с хора̀;
с тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.
4 (M)Защото Господ има благоволение към народа Си;
ще украси кротките с победа.
5 (N)Светиите ще тържествуват славно,
ще се радват на леглата си.
6 (O)Славословия към Бога ще бъдат в устата им
и меч остър – от двете страни в ръката им,
7 за да отдават възмездие на народите
и наказание на племената,
8 за да вържат царете им с вериги
и високопоставените им с железни окови –
9 (P)за да извършат над тях написания съд!
Тази чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя!
Хвалете Господа
150 Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му,
хвалете Го в небесния простор, дело на силата Му.
2 (Q)Хвалете Го за великите Му дела,
хвалете Го според голямото Му величие.
3 (R)Хвалете Го с тръбен глас,
хвалете Го с псалтир и арфа.
4 (S)Хвалете Го с тъпанче и хора̀,
хвалете Го със струнни инструменти и със свирки.
5 (T)Хвалете Го с високозвучни кимвали,
хвалете Го с възклицателни кимвали.
6 Всичко, което диша, нека хвали Господа:
Хвалете Господа![b]
Благоговение пред присъствието Господне
114 (A)Когато Израил излезе от Египет,
Якововият дом – от народ другоезичен,
2 (B)Юда стана светилище на Бога,
Израил – Негово владение.
3 (C)Морето видя и побегна;
Йордан се върна назад;
4 (D)планините се разиграха като овни,
хълмовете – като агнета.
5 (E)Какво ти стана, море, че си побегнало?
На теб, Йордане, че си се върнал назад?
6 На вас, планини, че се разиграхте като овни?
На вас, хълмове – като агнета?
7 Трепери, земьо, от присъствието Господне,
от присъствието на Якововия Бог,
8 (F)Който превърна скалата във воден поток,
твърдия камък – във воден извор.
Единственият истински Бог
115 (G)(9) Не на нас, Господи, не на нас,
а на Своето име въздай слава
заради милостта Си и заради верността Си.
2 (H)(10) Защо да кажат народите:
Къде е сега техният Бог?
3 (I)(11) Нашият Бог е на небето;
прави всичко, което Му е угодно.
4 (J)Техните идоли са сребро и злато,
творение на човешките ръце.
5 Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;
6 уши имат, но не чуват;
ноздри имат, но не миришат;
7 ръце имат, но не докосват;
крака имат, но не ходят;
нито издават глас от гърлото си.
8 (K)Подобни на тях ще станат онези, които ги правят,
както и всеки, който уповава на тях.
9 (L)Израилю, уповавай на Господа;
Той е тяхна помощ и щит.
10 Доме Ааронов, уповавайте на Господа;
Той е тяхна помощ и щит.
11 Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа;
Той е тяхна помощ и щит.
12 Господ си спомни за нас; ще ни благослови;
ще благослови Израилевия дом;
ще благослови Аароновия дом.
13 (M)Ще благослови онези, които се боят от Господа –
и малки, и големи.
14 Дано Господ ви умножава все повече и повече –
вас и децата ви.
15 (N)Благословени сте вие от Господа,
Който е направил небето и земята.
16 Небесата са небеса на Господа;
а земята Той даде на човешките синове.
17 (O)Мъртвите не хвалят Господа,
нито онези, които слизат в мястото на мълчанието;
18 (P)но ние ще благославяме Господа
отсега и довека. Алилуя.
50 (A)Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;
51 (B)затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.
52 (C)Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.
53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.
54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.
55 (D)А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.
56 Царят каза: Попитай чий син е този момък.
57 (E)И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.
58 (F)Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.
Давид и домът на Саул
18 (G)И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.
2 (H)В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.
4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
4 (A)Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва.
Спасението е за всички
5 (B)Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.
6 (C)А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?,
7 или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“
8 (D)Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме.
9 (E)Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
11 (F)Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“
12 (G)Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 (H)Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.
14 (I)Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 (J)И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:
„Колко са прекрасни
краката на тези, които благовестват доброто!“
16 (K)Но не всички послушаха благовестието; защото Исайя казва:
„Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“
17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.
29 (A)Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците и украсявате гробовете на праведните, и казвате:
30 Ако ние бяхме живели в дните на бащите си, нямаше да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
31 (B)с което свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците.
32 (C)Допълнете и вие мярката на бащината си вина.
33 (D)Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете осъждането в пъкъла?
Оплакването на Йерусалим
34 (E)Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще ги гоните от град в град;
35 (F)за да дойде върху вас цялата кръв на праведниците, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.
36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение.
37 (G)Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!
38 Ето, вашият дом се оставя пуст.
39 (H)Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.