Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен.
Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.
3 (A)В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание – на Сион.
4 (B)Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.
5 Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.
6 Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.
7 (C)От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.
8 Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?
9 (D)Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,
10 когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.
11 (E)И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.
12 (F)Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:
13 (G)Той укротява духа на князете, Той е страшен за земните царе.
76 (H)Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.
2 Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
3 (I)В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
4 Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
5 Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
6 (J)Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
7 (K)припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
8 (L)нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
9 нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
10 (M)нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
11 (N)И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила.
12 (O)Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
13 ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.
14 (P)Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
15 (Q)Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
16 (R)Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.
17 (S)Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
18 Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
19 (T)Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.
20 (U)Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
21 (V)Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.
Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
23 (A)Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2 (B)защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3 (C)Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4 (D)Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), –
5 (E)той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6 (F)Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8 Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата.
Псалом Давидов.
27 (A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 (G)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
13 (A)Трети път вече ида при вас: „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума“.
2 (B)Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
3 вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.
4 (C)Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.
5 (D)Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
6 А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
7 Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
8 Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
9 Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим – за ваше съвършенство.
10 (E)Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
11 (F)И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
12 (G)Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии.
13 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.
20 (A)В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6 (B)Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
7 И отговориха: не знаем, откъде беше.
8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.