Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
24 (A)Към Тебе, Господи, въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми,
3 (B)да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.
4 (C)Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.
5 Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.
6 (D)Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека.
7 (E)Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи!
8 (F)Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя,
9 насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.
10 (G)Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му.
11 (H)Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям.
12 Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере.
13 (I)Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята.
14 (J)Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет.
15 (K)Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.
16 Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен.
17 (L)Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди.
18 Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове.
19 (M)Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.
20 Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.
21 Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам.
22 Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.
Псалом Давидов; песен при обновяване дома.
1-2 (A)(B) Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 (C)Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
4 (D)Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
5 (E)Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
6 (F)защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.
7 (G)И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.
8 По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
9 Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
10 (H)„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“
12 И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
13 (I)за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
1-2 (A)Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
3 (B)Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
4 Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (C)що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
6 Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
7 (D)поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
8 овци и волове всички, а също и зверовете полски,
9 птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
10 Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
1-2 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;
3 (A)Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
4 дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
6 (B)Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
7 Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
8 Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
9 Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
10 (C)Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
11 Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
12 истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
13 (D)и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
14 правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.
16 Защото вие знаете, как живяхме в Египетската земя и как вървяхме посред народите, през които минахте,
17 и видяхте гнусотиите им и кумирите им, дървени и каменни, сребърни и златни, които са у тях.
18 (A)Да няма помежду ви мъж или жена, род или коляно, чието сърце би се отклонило сега от Господа, нашия Бог, та да иде да служи на боговете на ония народи; да няма между вас корен, който да дава пелин и отрова,
19 (B)такъв човек, който, като чуе думите на тая клетва, да се похвали в сърцето си и каже: „добре ще ми бъде, макар че ще ходя по прищевките на сърцето си“; тъй ще пропадне ситият заедно с гладния;
20 (C)на такъв няма да прости Господ, но веднага гневът на Господа и яростта Му ще се разпалят против оня човек, и върху него ще падне всичката клетва (на тоя завет), написана в тая книга (на закона), и Господ ще заличи името му под небето;
21 и ще го отдели Господ от всички колена Израилеви за погубване, според всички клетви на завета, написани в тая книга на закона.
22 Тогава послешното поколение, децата ви, които ще настанат след вас, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят поразията на тая земя и болестите, които Господ е напратил върху ѝ, ще кажат:
23 (D)жупел и сол, пожарище е цялата земя; не я засяват, нито ражда, нито никне върху нея някаква трева, както след разорението на Содом, Гомора, Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и яростта Си.
24 (E)Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му!
25 (F)И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
26 (G)и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал:
27 поради това се разпали гневът на Господа върху тая земя, и Той напрати върху ѝ всички клетви (на завета), написани в тая книга (на закона),
28 и затри ги Господ от земята им в гняв, ярост и голяма лютина, и ги изхвърли на друга земя, както днес виждаме.
29 (H)Което е тайно, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно – нам и на синовете ни довека, за да изпълняваме всички думи на тоя закон.
12 И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди;
2 тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
3 (A)След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони;
4 опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето ѝ.
5 (B)И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето ѝ бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.
6 (C)А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена.
7 (D)И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,
8 но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.
9 (E)И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.
10 (F)И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.
11 (G)Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.
12 (H)Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.
29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30 (A)И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
32 (B)А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35 Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.