Book of Common Prayer
Алилуия.
105 (A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
7 (G)Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11 (J)Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
13 (K)Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
14 (L)увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
16 (M)И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
17 (N)Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
19 (O)Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
20 (P)и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
23 (Q)И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
24 (R)И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
25 (S)и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
26 (T)И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
28 (U)Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
30 (V)Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
31 (W)И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
32 (X)И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
34 (Y)Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
35 (Z)но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
36 (AA)служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
37 (AB)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40 (AC)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45 (AD)и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
47 (AE)Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
48 (AF)Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!
6 Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство,
2 а над тях трима князе, – един от които беше Даниил, – за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.
3 (A)Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.
4 (B)Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.
5 (C)И тия люде казаха: „ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог“.
6 Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: „цар Дарие, жив да си вовеки!
7 Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.
8 (D)И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена“.
9 Цар Дарий подписа решението и заповедта.
10 (E)А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и понапред.
11 Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;
12 после отидоха и казаха на царя за царската заповед: „нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?“ Царят отговори и рече: „тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения“.
13 Тогава те отговориха и казаха на царя: „Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви“.
14 Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.
15 Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: „знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена“.
1 Аз, старецът – до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, – и не само аз, но и всички, които са познали истината, –
2 (A)заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки:
3 да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.
4 Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца.
5 (B)И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго.
6 (C)А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея;
7 (D) защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист.
8 Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда.
9 Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина.
10 (E)Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте;
11 защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела.
12 (F)Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна.
13 Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.
12 (A)Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса. падна ничком. па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
13 Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.
14 (B)И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
15 Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си.
16 А Той отиваше в самотни места и се молеше.
17 Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, –
18 (C)ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;
19 и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.
20 И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.
21 Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
24 Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.
25 И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.