Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
3 (A)Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
4 (B)защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
5 (C)Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
6 Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
7 (D)Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
8 защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
9 (E)Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
10 Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове,
12 защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
13 Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
14 Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
1-2 (G)Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3 Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.
4 Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
5 (H)На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6 (I)към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8 (J)Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9 (K)„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.
10 (L)Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13 (M)Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16 (N)Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17 (O)Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18 (P)Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19 (Q)делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21 избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;
22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23 (R)Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24 Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25 (S)защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26 (T)За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27 (U)Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28 (V)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29 (W)защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30 (X)Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31 (Y)Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.
Алилуия.
110 (A)Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.
2 (B)Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.
3 (C)Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.
4 Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.
5 (D)Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.
6 (E)Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.
7 (F)Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,
8 твърди отвека довека, основани върху истина и правота.
9 (G)Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!
10 (H)Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.
(Алилуия.)
116 (A)Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена;
2 (B)защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.
(Алилуия.)
117 (C)Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
2 Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
3 Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
4 Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
5 (D)В утеснението си викнах към Господа, – и Господ ме послуша и на простор ме изведе.
6 (E)Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?
7 (F)Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.
8 (G)По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек,
9 По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;
11 (H)обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
12 (I)Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.
13 Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.
14 (J)Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.
15 Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!
16 Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!
17 (K)Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
18 (L)Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.
19 (M)Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.
20 Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.
21 Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.
22 (N)Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа, и е дивно в очите ни.
24 Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.
25 О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!
26 (O)Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)
29 (P)Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;
20 и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.
21 Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.
22 И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.
23 А тримата тия мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха в горящата огнена пещ вързани.
24 [a](И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.
25 Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:
26 „благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.
27 Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища – прави и Твоите всички съдби – истински.
28 Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.
29 Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;
30 Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.
11 (A)Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, – да любим един другиго,
12 (B)не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни.
13 (C)Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.
14 (D)Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.
15 Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.
16 (E)Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.
17 (F)А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?
18 Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!
4 (A)Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;
2 там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.
3 И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
4 (B)А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.
5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.
6 И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;
7 ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 (C)Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.
9 И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;
10 (D)защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;
11 и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.
12 (E)Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.
13 И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.