Romans 12
New Catholic Bible
The Need for Faith in Daily Life[a]
Chapter 12
The New Life and the True Worship. 1 Therefore, brethren, I implore you by the mercies of God to offer your bodies as a living sacrifice that is holy and acceptable to God—a spiritual act of worship. 2 Do not be conformed to the world, but be transformed by the renewal of your minds, so that you will be able to discern the will of God and to know what is good and acceptable and perfect.
Right Use of the Gifts of the One Body. 3 Through the grace that God has bestowed upon me, I advise every one of you not to think of yourself too highly, but to regard yourself objectively, based on the measure of faith that God has granted. 4 For just as in one body we have many parts, and the parts do not all have the same function, 5 so we, though many, make up one body in Christ,[b] and individually we are all parts of one another.
6 We all have different gifts according to the grace given to us. If it is a gift of prophecy, we should exercise it in proportion to our faith. 7 If it is a gift of ministry, we should engage in serving others. If it is a gift of teaching, we should teach. 8 If it is a gift of exhortation, we should encourage. Whoever gives alms should do so generously; whoever leads should do so conscientiously; whoever performs acts of mercy should do so cheerfully.
A Truly Sincere Love. 9 Let your love be sincere. Loathe what is evil and hold fast to what is good. 10 Love one another with genuine affection. Esteem others more highly than yourself. 11 Do not be lacking in zeal, but serve the Lord with spiritual fervor. 12 Be joyful in your hope. Be patient in times of affliction. Persevere in prayer.
13 Contribute to the needs of the saints, and practice hospitality. 14 Bless those who persecute you; bless them and do not curse them. 15 Rejoice with those who rejoice; weep with those who weep. 16 Live in harmony with one another. Do not consider yourself to be better than others, but associate with the lowly, and never be conceited.
17 Do not repay anyone evil for evil. Rather, be concerned about doing what is good in the eyes of all. 18 As much as possible, and to the extent of your ability, live in peace with everyone.
19 Dearly beloved, never seek revenge. Leave that to the time of retribution. For it is written, “Vengeance is mine, says the Lord. I will repay.” 20 On the contrary,
“If your enemy is hungry, feed him;
if he is thirsty, give him something to drink.
By doing this,
you will heap burning coals[c] on his head.”
21 Do not be conquered by evil, but conquer evil with good.
Footnotes
- Romans 12:1 Following his custom, Paul ends his Letter (before the Epilogue) with a number of ideas and counsels for Christian life in the midst of everyday reality.
- Romans 12:5 One body in Christ: see 1 Cor 12:12-27.
- Romans 12:20 Burning coals: this means that the responsibility of the other is increased, or else that he is given a stimulus to repentance. In any case, the doing of good must not depend on its acknowledgment by the other.
Римляни 12
Библия, синодално издание
12 (A)И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
2 (B)и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
3 (C)По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.
4 (D)Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,
5 тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.
6 (E)И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
7 имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, – в учението;
8 (F)наставник ли си, – наставлявай; дарител ли си, – дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, – предстоявай с усърдие; благотворител ли си, – благотвори на радо сърце.
9 (G)Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
10 (H)бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
11 в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
12 (I)бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата постоянни;
13 (J)помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
14 (K)благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
15 (L)Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.
16 (M)Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;
17 (N)не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
18 (O)Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
19 (P)Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“.
20 (Q)И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
21 Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
