Иов 2
Библия, синодално издание
2 (A)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
2 И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
3 (B)И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
4 Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
5 (C)но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?
6 И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
7 (D)Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме.
8 И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).
9 (E)И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри![a]
10 (F)Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
11 (G)Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.
12 И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.
13 И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.
Footnotes
- 2:9 Тоя стих по превода на 70-те: След много време неговата жена му рече: докога ще търпиш? Ето, аз ще почакам още малко с надежда да се избавя. Защото изчезнаха от земята твоят спомен, синовете и дъщерите, болките на утробата ми и трудовете, които съм напразно полагала. Сам ти седиш във воня от червеи, прекарвайки нощта без покрив; аз пък се скитам и слугувам, ходейки от място на място, от къща в къща, чакайки да залезе слънце, та да си почина от трудовете си и от болките, които ме сега измъчват. Но кажи някоя дума към Бога, та умри.
Job 2
New Catholic Bible
Chapter 2
Have You Paid Any Notice to My Servant Job?[a] 1 On another occasion the sons of God came forward to present themselves before the Lord, and Satan accompanied them. 2 The Lord said to Satan, “Where have you come from?” Satan answered the Lord and said, “I have been roaming the earth and going back and forth in it.”
3 The Lord said to Satan, “Have you paid any notice to my servant Job? You will not find anyone like him on the entire earth. He is a good and righteous man who fears God and shuns evil. He still maintains his integrity, even though you incited me to ruin him without the slightest justification.”
4 Satan answered the Lord, “Skin for skin![b] A man will surrender everything he has to save his own life. 5 But now if you stretch forth your hand and touch his bone and his flesh, he will curse you to your face.” 6 The Lord said to Satan, “He is in your power, but you must spare his life.”
Job Did Not Utter a Single Sinful Word.[c] 7 Therefore, when Satan left the Lord’s presence, he afflicted Job with malignant sores from the soles of his feet to the top of his head. 8 Job took a potsherd to scrape himself as he sat among the ashes.[d]
9 Then his wife said to him, “When will you give up persisting in your integrity? Curse God and die!” 10 He replied, “You are talking like a foolish woman. If we accept good things from God, should we not be willing to accept sorrows as well?” In all this, Job did not utter a single sinful word.
11 The Three Friends.[e] When three of Job’s friends heard of all the misfortunes that he had endured, each of them set out from his own home—Eliphaz the Temanite, Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite. After they gathered together, they went forth to console and comfort him.[f]
12 However, when they first saw Job from a distance, they could hardly recognize him, and they wept aloud, tore their cloaks, and threw dust into the air over their heads. 13 Then they sat there with him upon the ground for seven days and seven nights. None of them spoke a word to him, for they could clearly see how greatly he was suffering.
Footnotes
- Job 2:1 Human beings are great before God when they patiently accept trials, but it is when suffering touches their very lives that they give the final proof of their fidelity.
- Job 2:4 Skin for skin: a proverbial expression that probably originated in the willingness to barter one animal skin for another. Here it means that Job is bearing his suffering with patience solely to avoid more severe suffering and to gain more favors from God.
- Job 2:7 Afflicted with a kind of leprosy, the sick man goes to live away from inhabited places atop a pile of dusty refuse that had accumulated over the years at the entrance to the city. The intervention of his wife in the guise of a temptress (see Gen 3:6-12; Jdg 16:4ff; Tob 2:14) puts the finishing touch to the trial of Job. His faith becomes even more heroic.
- Job 2:8 Sitting among ashes was a sign of mourning.
- Job 2:11 In the presence of Job, disfigured by suffering, his friends make use of rites of penitence and sorrow in common use: loud weeping, tearing of cloaks, throwing dirt over one’s head, and long silent prostration (see Gen 50:10; Jos 7:6; 2 Sam 1:2, 11; 3:31).
- Job 2:11 Teman, Shuh, and Naamath were in Arabia, a land noted at that time for its wise men (see Prov 30:1; Jer 49:7; Ob 8-9; Bar 3:22f).
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
