Послание на Иаков 3:1-12

Библия, синодално издание

3 ^(A)Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,

^2 (B)защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.

³ Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.

⁴ Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;

⁵ тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;

^6 (C)и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;

⁷ защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,

^8 (D)а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.

^9 (E)С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.

¹⁰ Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.

¹¹ Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?

^12 (F)Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.