Лука 19
Библия, синодално издание
19 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3 искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6 И той бързо слезе и Го прие с радост.
7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8 (A)А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10 (B)понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
11 А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –
12 (C)и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[a] и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
17 (D)И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22 (E)Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26 (F)Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27 (G)а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
28 Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.
29 (H)И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
30 и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
31 И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
32 Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
34 Те отговориха: то е потребно Господу.
35 (I)И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
36 И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
37 А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
38 (J)като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
39 И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
40 (K)Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
41 И когато се приближи и видя града, заплака за него
42 и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
43 (L)понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
44 и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
45 (M)И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
46 (N)и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,
48 и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
Footnotes
- 19:13 Една мина - един фунт сребро.
Лука 19
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Закхей
19 Исус минаваше през Ерихон. 2 В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците. 3 Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа. 4 Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види. 5 Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“
6 Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си. 7 Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне — при един грешник!“
8 Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“
9 Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам. 10 Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“
Притча за тримата слуги
(Мат. 25:14-30)
11 Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага. 12 Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си. 13 Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: „Търгувайте с парите, докато се върна.“ 14 Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.
15 Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил. 16 Дошъл първият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.“ 17 „Браво!“ — отговорил царят. „Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.“ 18 Тогава дошъл вторият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.“ 19 „Поверявам ти управлението на пет града“ — отвърнал царят. 20 Дошъл и третият слуга и казал: „Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих, 21 защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.“ 22 Тогава царят му отговорил: „Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял. 23 Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?“ 24 А на стоящите наоколо хора царят казал: „Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.“ 25 Те му казали: „Но, господарю, той вече има десет мнаси.“ 26 Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има. 27 А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19)
28 След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. 29 Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. 30 Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. 31 Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“
32 Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. 33 Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“
34 Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ 35 Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. 36 Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. 37 Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:
38 „«Благословен да бъде царят,
който идва в името на Господа!(A)
Мир на небето
и слава във висините!»“
39 Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“
40 А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“
Исус плаче за Ерусалим
41 Когато наближи и видя града, Исус заплака за него 42 и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. 44 Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“
Исус отива в храма
(Мат. 21:12-17; Мк. 11:15-19; Йн. 2:13-22)
45 Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре. 46 Той каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде дом на молитва“,(B) а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“(C)
47 Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият, 48 но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.
Luka 19
Biblija: suvremeni hrvatski prijevod
Isus kod Zakeja
19 Isus je ušao u Jerihon i prolazio gradom. 2 U njemu je živio neki čovjek koji se zvao Zakej. On je bio glavni poreznik i vrlo bogat čovjek. 3 Želio je vidjeti tko je Isus, ali je bio niskog rasta pa od silnoga naroda nije mogao ništa vidjeti. 4 Stoga je otrčao naprijed do mjesta kuda je Isus trebao proći i popeo se na divlju smokvu da bi bolje vidio. 5 Kad je Isus došao do tog mjesta, pogledao je prema gore i rekao Zakeju: »Siđi brzo, Zakeju! Danas ću biti tvoj gost.«
6 Zakej je brzo sišao i sav sretan srdačno ga primio u kuću. 7 Svi su to vidjeli i počeli mrmljati: »Otišao je u goste grešniku.«
8 A Zakej je ustao i rekao Gospodinu: »Gledaj, Gospodine, polovicu svega što imam dat ću siromašnima. A ako sam ikoga u čemu prevario, vratit ću mu četverostruko.«
9 Isus mu je rekao: »Danas je spasenje došlo u ovu kuću jer je i ovaj čovjek Abrahamov sin. 10 Sin je Čovječji došao potražiti i spasiti izgubljene.«
Usporedba o povjerenom novcu
(Mt 25,14-30)
11 Kako se Isus približavao Jeruzalemu, ljudi su mislili da će odmah nastupiti Božje kraljevstvo. 12 Isus je znao što misle pa im je ispričao sljedeću usporedbu: »Neki je čovjek plemenitog roda otišao u daleku zemlju da ga proglase kraljem i da se zatim vrati kući. 13 Pozvao je deset slugu, dao svakomu popriličan iznos novca[a] i rekao: ‘Ulažite novac u poslove dok se ne vratim!’ 14 No njegovi su ga sugrađani mrzili pa su poslali za njim svoje predstavnike da prenesu ljudima te zemlje: ‘Ne želimo da nam ovaj čovjek bude kralj!’
15 No on je ipak postao kraljem i vratio se kući. Zatim je poslao po sluge kojima je dao novac da vidi kakvu su ostvarili zaradu. 16 Prvi je sluga pristupio i rekao: ‘Gospodaru, tvojim sam novcem zaradio još deset puta toliko.’ 17 Gospodar mu je rekao: ‘Dobro si napravio, dobri slugo! Zato što si bio vjeran u malome, vladat ćeš nad deset gradova.’ 18 Zatim mu je pristupio drugi sluga i rekao: ‘Gospodaru, tvojim sam novcem zaradio još pet puta toliko.’ 19 Tom je slugi rekao: ‘A ti ćeš vladati nad pet gradova.’ 20 Tada mu je i treći sluga rekao: ‘Gospodaru, evo ti tvoj novac, koji sam zamotao u tkaninu i čuvao! 21 Bojao sam te se jer si tvrd čovjek. Uzimaš što nisi uložio i žanješ što nisi posijao.’ 22 A Gospodar mu je rekao: ‘Sudit ću ti na osnovi tvojih vlastitih riječi, zli slugo! Znao si da sam tvrd čovjek i da uzimam što nisam uložio i žanjem što nisam sijao. 23 Pa zašto onda nisi položio moj novac u banku, da ga, kada dođem, podignem s kamatama?’ 24 A onima što su stajali pokraj njega je rekao: ‘Uzmite mu novac i dajte ga onomu koji ima deset puta toliko!’ 25 Oni su mu rekli: ‘Gospodaru, pa on već ima deset puta više.’ 26 ‘Kažem vam’, odgovorio im je gospodar, ‘svakome koji ima, dat će se još, a onome koji nema, oduzet će se i ono što ima. 27 A što se tiče mojih neprijatelja, koji me nisu htjeli za kralja, dovedite ih ovamo i pogubite preda mnom!’«
Isus ulazi u Jeruzalem
(Mt 21,1-11; Mk 11,1-11; Iv 12,12-19)
28 Nakon što im je to rekao, Isus je krenuo dalje, prema Jeruzalemu. 29 Kad je stigao nedaleko od Betfage i Betanije, gradova u blizini Maslinske gore, poslao je naprijed dvojicu svojih učenika i rekao im: 30 »Pođite u ovo selo ispred vas! Čim uđete, naći ćete privezano magare koje još nikada nitko nije jahao. Odvežite ga i dovedite ovamo! 31 A ako vas tko upita zašto ga odvezujete, recite: ‘Treba Gospodinu.’«
32 Dvojica su učenika otišla u selo i našla magare, kako im je Isus i bio rekao. 33 Dok su ga odvezivali, vlasnici su ih pitali: »Zašto odvezujete magare?«
34 Učenici su odgovorili: »Treba Gospodinu.« 35 Doveli su magare Isusu, stavili na njega svoje ogrtače pa posjeli Isusa na magare. 36 Dok je Isus išao prema Jeruzalemu, ljudi su prostirali svoje ogrtače po putu.
37 A kad se Isus približio obronku Maslinske gore, mnoštvo je sljedbenika počelo iz svega glasa radosno slaviti Boga za sva čuda koja su vidjeli. 38 Govorili su:
»Blagoslovljen kralj koji dolazi u Gospodinovo ime![b]
Mir na Nebu i slava Bogu!«
39 Neki su mu farizeji iz mnoštva rekli: »Učitelju, ukori svoje sljedbenike!«
40 A on im je odgovorio: »Kažem vam, ako oni budu šutjeli, kamenje će vikati.«
Isus plače nad Jeruzalemom
41 Kad je stigao nadomak grada i ugledao ga, zaplakao je nad njim 42 i rekao: »Kad bi barem danas znao što će ti donijeti mir, ali ti to sada ne vidiš! 43 Doći će vrijeme kad će tvoji neprijatelji podići nasipe oko tebe i okružiti te sa svih strana. 44 Sravnit će sa zemljom tebe i tvoju djecu. Neće ostati ni kamen na kamenu unutar tvojih zidova jer nisi prepoznao vrijeme kad je Bog došao k tebi.«
Isus u Hramu
(Mt 21,12-17; Mk 11,15-19; Iv 2,13-22)
45 Isus je otišao u Hram i počeo tjerati iz njega sve koji su ondje trgovali.[c] 46 Rekao je: »Zapisano je: ‘Moja kuća bit će kuća molitve’,[d] a vi ste je pretvorili u ‘pljačkaško sklonište’[e].«
47 Isus je svaki dan poučavao u Hramu. Vodeći svećenici, učitelji Zakona i neki narodni glavari htjeli su ga ubiti, 48 ali kako je sav narod pozorno slušao svaku riječ koju je Isus govorio, nisu nalazili načina kako da ga ubiju.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Biblija: suvremeni hrvatski prijevod (SHP) © 2019 Bible League International