Деяния 8
Библия, синодално издание
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3 (B)Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7 (C)нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8 И голяма радост биде в оня град.
9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.
11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12 (D)Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (E)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (F)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (G)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (H)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (I)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (J)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Деяния 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Преследване на църквата в Йерусалим
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. 2 Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха. 3 (B)Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.
Дякон Филип в Самария
4 (C)А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. 5 (D)Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. 6 Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше: 7 нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха. 8 И настана голяма радост в този град.
Симон Магьосникът
9 А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек. 10 Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“ 11 А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени. 13 Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.
14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. 15 (E)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, 16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. 17 (F)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. 18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари 19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ 20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. 21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. 22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[a], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. 23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ 24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ 25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Филип и етиопецът
26 А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ 27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. 29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ 30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ 31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 (G)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34 Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. 36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[b] 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 (H)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[c] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 (I)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Acts 8
New Century Version
8 Saul agreed that the killing of Stephen was good.
Troubles for the Believers
On that day the church of Jerusalem began to be persecuted, and all the believers, except the apostles, were scattered throughout Judea and Samaria.
2 And some religious people buried Stephen and cried loudly for him. 3 Saul was also trying to destroy the church, going from house to house, dragging out men and women and putting them in jail. 4 And wherever they were scattered, they told people the Good News.
Philip Preaches in Samaria
5 Philip went to the city of Samaria and preached about the Christ. 6 When the people there heard Philip and saw the miracles he was doing, they all listened carefully to what he said. 7 Many of these people had evil spirits in them, but Philip made the evil spirits leave. The spirits made a loud noise when they came out. Philip also healed many weak and crippled people there. 8 So the people in that city were very happy.
9 But there was a man named Simon in that city. Before Philip came there, Simon had practiced magic and amazed all the people of Samaria. He bragged and called himself a great man. 10 All the people—the least important and the most important—paid attention to Simon, saying, “This man has the power of God, called ‘the Great Power’!” 11 Simon had amazed them with his magic so long that the people became his followers. 12 But when Philip told them the Good News about the kingdom of God and the power of Jesus Christ, men and women believed Philip and were baptized. 13 Simon himself believed, and after he was baptized, he stayed very close to Philip. When he saw the miracles and the powerful things Philip did, Simon was amazed.
14 When the apostles who were still in Jerusalem heard that the people of Samaria had accepted the word of God, they sent Peter and John to them. 15 When Peter and John arrived, they prayed that the Samaritan believers might receive the Holy Spirit. 16 These people had been baptized in the name of the Lord Jesus, but the Holy Spirit had not yet come upon any of them. 17 Then, when the two apostles began laying their hands on the people, they received the Holy Spirit.
18 Simon saw that the Spirit was given to people when the apostles laid their hands on them. So he offered the apostles money, 19 saying, “Give me also this power so that anyone on whom I lay my hands will receive the Holy Spirit.”
20 Peter said to him, “You and your money should both be destroyed, because you thought you could buy God’s gift with money. 21 You cannot share with us in this work since your heart is not right before God. 22 Change your heart! Turn away from this evil thing you have done, and pray to the Lord. Maybe he will forgive you for thinking this. 23 I see that you are full of bitter jealousy and ruled by sin.”
24 Simon answered, “Both of you pray for me to the Lord so the things you have said will not happen to me.”
25 After Peter and John told the people what they had seen Jesus do and after they had spoken the message of the Lord, they went back to Jerusalem. On the way, they went through many Samaritan towns and preached the Good News to the people.
Philip Teaches an Ethiopian
26 An angel of the Lord said to Philip, “Get ready and go south to the road that leads down to Gaza from Jerusalem—the desert road.” 27 So Philip got ready and went. On the road he saw a man from Ethiopia, a eunuch. He was an important officer in the service of Candace, the queen of the Ethiopians; he was responsible for taking care of all her money. He had gone to Jerusalem to worship. 28 Now, as he was on his way home, he was sitting in his chariot reading from the Book of Isaiah, the prophet. 29 The Spirit said to Philip, “Go to that chariot and stay near it.”
30 So when Philip ran toward the chariot, he heard the man reading from Isaiah the prophet. Philip asked, “Do you understand what you are reading?”
31 He answered, “How can I understand unless someone explains it to me?” Then he invited Philip to climb in and sit with him. 32 The portion of Scripture he was reading was this:
“He was like a sheep being led to be killed.
He was quiet, as a lamb is quiet while its wool is being cut;
he never opened his mouth.
33 He was shamed and was treated unfairly.
He died without children to continue his family.
His life on earth has ended.” Isaiah 53:7–8
34 The officer said to Philip, “Please tell me, who is the prophet talking about—himself or someone else?” 35 Philip began to speak, and starting with this same Scripture, he told the man the Good News about Jesus.
36 While they were traveling down the road, they came to some water. The officer said, “Look, here is water. What is stopping me from being baptized?” [37 Philip answered, “If you believe with all your heart, you can.” The officer said, “I believe that Jesus Christ is the Son of God.”][a] 38 Then the officer commanded the chariot to stop. Both Philip and the officer went down into the water, and Philip baptized him. 39 When they came up out of the water, the Spirit of the Lord took Philip away; the officer never saw him again. And the officer continued on his way home, full of joy. 40 But Philip appeared in a city called Azotus and preached the Good News in all the towns on the way from Azotus to Caesarea.
Footnotes
- 8:37 Philip . . . God.” Some Greek copies do not contain the bracketed text.
Acts 8
King James Version
8 And Saul was consenting unto his death. And at that time there was a great persecution against the church which was at Jerusalem; and they were all scattered abroad throughout the regions of Judaea and Samaria, except the apostles.
2 And devout men carried Stephen to his burial, and made great lamentation over him.
3 As for Saul, he made havock of the church, entering into every house, and haling men and women committed them to prison.
4 Therefore they that were scattered abroad went every where preaching the word.
5 Then Philip went down to the city of Samaria, and preached Christ unto them.
6 And the people with one accord gave heed unto those things which Philip spake, hearing and seeing the miracles which he did.
7 For unclean spirits, crying with loud voice, came out of many that were possessed with them: and many taken with palsies, and that were lame, were healed.
8 And there was great joy in that city.
9 But there was a certain man, called Simon, which beforetime in the same city used sorcery, and bewitched the people of Samaria, giving out that himself was some great one:
10 To whom they all gave heed, from the least to the greatest, saying, This man is the great power of God.
11 And to him they had regard, because that of long time he had bewitched them with sorceries.
12 But when they believed Philip preaching the things concerning the kingdom of God, and the name of Jesus Christ, they were baptized, both men and women.
13 Then Simon himself believed also: and when he was baptized, he continued with Philip, and wondered, beholding the miracles and signs which were done.
14 Now when the apostles which were at Jerusalem heard that Samaria had received the word of God, they sent unto them Peter and John:
15 Who, when they were come down, prayed for them, that they might receive the Holy Ghost:
16 (For as yet he was fallen upon none of them: only they were baptized in the name of the Lord Jesus.)
17 Then laid they their hands on them, and they received the Holy Ghost.
18 And when Simon saw that through laying on of the apostles' hands the Holy Ghost was given, he offered them money,
19 Saying, Give me also this power, that on whomsoever I lay hands, he may receive the Holy Ghost.
20 But Peter said unto him, Thy money perish with thee, because thou hast thought that the gift of God may be purchased with money.
21 Thou hast neither part nor lot in this matter: for thy heart is not right in the sight of God.
22 Repent therefore of this thy wickedness, and pray God, if perhaps the thought of thine heart may be forgiven thee.
23 For I perceive that thou art in the gall of bitterness, and in the bond of iniquity.
24 Then answered Simon, and said, Pray ye to the Lord for me, that none of these things which ye have spoken come upon me.
25 And they, when they had testified and preached the word of the Lord, returned to Jerusalem, and preached the gospel in many villages of the Samaritans.
26 And the angel of the Lord spake unto Philip, saying, Arise, and go toward the south unto the way that goeth down from Jerusalem unto Gaza, which is desert.
27 And he arose and went: and, behold, a man of Ethiopia, an eunuch of great authority under Candace queen of the Ethiopians, who had the charge of all her treasure, and had come to Jerusalem for to worship,
28 Was returning, and sitting in his chariot read Esaias the prophet.
29 Then the Spirit said unto Philip, Go near, and join thyself to this chariot.
30 And Philip ran thither to him, and heard him read the prophet Esaias, and said, Understandest thou what thou readest?
31 And he said, How can I, except some man should guide me? And he desired Philip that he would come up and sit with him.
32 The place of the scripture which he read was this, He was led as a sheep to the slaughter; and like a lamb dumb before his shearer, so opened he not his mouth:
33 In his humiliation his judgment was taken away: and who shall declare his generation? for his life is taken from the earth.
34 And the eunuch answered Philip, and said, I pray thee, of whom speaketh the prophet this? of himself, or of some other man?
35 Then Philip opened his mouth, and began at the same scripture, and preached unto him Jesus.
36 And as they went on their way, they came unto a certain water: and the eunuch said, See, here is water; what doth hinder me to be baptized?
37 And Philip said, If thou believest with all thine heart, thou mayest. And he answered and said, I believe that Jesus Christ is the Son of God.
38 And he commanded the chariot to stand still: and they went down both into the water, both Philip and the eunuch; and he baptized him.
39 And when they were come up out of the water, the Spirit of the Lord caught away Philip, that the eunuch saw him no more: and he went on his way rejoicing.
40 But Philip was found at Azotus: and passing through he preached in all the cities, till he came to Caesarea.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
The Holy Bible, New Century Version®. Copyright © 2005 by Thomas Nelson, Inc.
