Font Size
Деяния 8
Библия, синодално издание
Деяния 8
Библия, синодално издание
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3 (B)Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7 (C)нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8 И голяма радост биде в оня град.
9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.
11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12 (D)Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (E)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (F)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (G)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (H)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (I)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (J)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Деяния 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Деяния 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Преследване на църквата в Йерусалим
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. 2 Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха. 3 (B)Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.
Дякон Филип в Самария
4 (C)А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. 5 (D)Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. 6 Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше: 7 нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха. 8 И настана голяма радост в този град.
Симон Магьосникът
9 А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек. 10 Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“ 11 А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени. 13 Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.
14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. 15 (E)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, 16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. 17 (F)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. 18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари 19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ 20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. 21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. 22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[a], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. 23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ 24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ 25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Филип и етиопецът
26 А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ 27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. 29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ 30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ 31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 (G)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34 Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. 36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[b] 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 (H)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[c] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 (I)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Acts 8
New Century Version
Acts 8
New Century Version
8 Saul agreed that the killing of Stephen was good.
Troubles for the Believers
On that day the church of Jerusalem began to be persecuted, and all the believers, except the apostles, were scattered throughout Judea and Samaria.
2 And some religious people buried Stephen and cried loudly for him. 3 Saul was also trying to destroy the church, going from house to house, dragging out men and women and putting them in jail. 4 And wherever they were scattered, they told people the Good News.
Philip Preaches in Samaria
5 Philip went to the city of Samaria and preached about the Christ. 6 When the people there heard Philip and saw the miracles he was doing, they all listened carefully to what he said. 7 Many of these people had evil spirits in them, but Philip made the evil spirits leave. The spirits made a loud noise when they came out. Philip also healed many weak and crippled people there. 8 So the people in that city were very happy.
9 But there was a man named Simon in that city. Before Philip came there, Simon had practiced magic and amazed all the people of Samaria. He bragged and called himself a great man. 10 All the people—the least important and the most important—paid attention to Simon, saying, “This man has the power of God, called ‘the Great Power’!” 11 Simon had amazed them with his magic so long that the people became his followers. 12 But when Philip told them the Good News about the kingdom of God and the power of Jesus Christ, men and women believed Philip and were baptized. 13 Simon himself believed, and after he was baptized, he stayed very close to Philip. When he saw the miracles and the powerful things Philip did, Simon was amazed.
14 When the apostles who were still in Jerusalem heard that the people of Samaria had accepted the word of God, they sent Peter and John to them. 15 When Peter and John arrived, they prayed that the Samaritan believers might receive the Holy Spirit. 16 These people had been baptized in the name of the Lord Jesus, but the Holy Spirit had not yet come upon any of them. 17 Then, when the two apostles began laying their hands on the people, they received the Holy Spirit.
18 Simon saw that the Spirit was given to people when the apostles laid their hands on them. So he offered the apostles money, 19 saying, “Give me also this power so that anyone on whom I lay my hands will receive the Holy Spirit.”
20 Peter said to him, “You and your money should both be destroyed, because you thought you could buy God’s gift with money. 21 You cannot share with us in this work since your heart is not right before God. 22 Change your heart! Turn away from this evil thing you have done, and pray to the Lord. Maybe he will forgive you for thinking this. 23 I see that you are full of bitter jealousy and ruled by sin.”
24 Simon answered, “Both of you pray for me to the Lord so the things you have said will not happen to me.”
25 After Peter and John told the people what they had seen Jesus do and after they had spoken the message of the Lord, they went back to Jerusalem. On the way, they went through many Samaritan towns and preached the Good News to the people.
Philip Teaches an Ethiopian
26 An angel of the Lord said to Philip, “Get ready and go south to the road that leads down to Gaza from Jerusalem—the desert road.” 27 So Philip got ready and went. On the road he saw a man from Ethiopia, a eunuch. He was an important officer in the service of Candace, the queen of the Ethiopians; he was responsible for taking care of all her money. He had gone to Jerusalem to worship. 28 Now, as he was on his way home, he was sitting in his chariot reading from the Book of Isaiah, the prophet. 29 The Spirit said to Philip, “Go to that chariot and stay near it.”
30 So when Philip ran toward the chariot, he heard the man reading from Isaiah the prophet. Philip asked, “Do you understand what you are reading?”
31 He answered, “How can I understand unless someone explains it to me?” Then he invited Philip to climb in and sit with him. 32 The portion of Scripture he was reading was this:
“He was like a sheep being led to be killed.
He was quiet, as a lamb is quiet while its wool is being cut;
he never opened his mouth.
33 He was shamed and was treated unfairly.
He died without children to continue his family.
His life on earth has ended.” Isaiah 53:7–8
34 The officer said to Philip, “Please tell me, who is the prophet talking about—himself or someone else?” 35 Philip began to speak, and starting with this same Scripture, he told the man the Good News about Jesus.
36 While they were traveling down the road, they came to some water. The officer said, “Look, here is water. What is stopping me from being baptized?” [37 Philip answered, “If you believe with all your heart, you can.” The officer said, “I believe that Jesus Christ is the Son of God.”][a] 38 Then the officer commanded the chariot to stop. Both Philip and the officer went down into the water, and Philip baptized him. 39 When they came up out of the water, the Spirit of the Lord took Philip away; the officer never saw him again. And the officer continued on his way home, full of joy. 40 But Philip appeared in a city called Azotus and preached the Good News in all the towns on the way from Azotus to Caesarea.
Footnotes
- 8:37 Philip . . . God.” Some Greek copies do not contain the bracketed text.
Acts 8
New International Version
Acts 8
New International Version
8 And Saul(A) approved of their killing him.
The Church Persecuted and Scattered
On that day a great persecution broke out against the church in Jerusalem, and all except the apostles were scattered(B) throughout Judea and Samaria.(C) 2 Godly men buried Stephen and mourned deeply for him. 3 But Saul(D) began to destroy the church.(E) Going from house to house, he dragged off both men and women and put them in prison.
Philip in Samaria
4 Those who had been scattered(F) preached the word wherever they went.(G) 5 Philip(H) went down to a city in Samaria and proclaimed the Messiah there. 6 When the crowds heard Philip and saw the signs he performed, they all paid close attention to what he said. 7 For with shrieks, impure spirits came out of many,(I) and many who were paralyzed or lame were healed.(J) 8 So there was great joy in that city.
Simon the Sorcerer
9 Now for some time a man named Simon had practiced sorcery(K) in the city and amazed all the people of Samaria. He boasted that he was someone great,(L) 10 and all the people, both high and low, gave him their attention and exclaimed, “This man is rightly called the Great Power of God.”(M) 11 They followed him because he had amazed them for a long time with his sorcery. 12 But when they believed Philip as he proclaimed the good news of the kingdom of God(N) and the name of Jesus Christ, they were baptized,(O) both men and women. 13 Simon himself believed and was baptized. And he followed Philip everywhere, astonished by the great signs and miracles(P) he saw.
14 When the apostles in Jerusalem heard that Samaria(Q) had accepted the word of God,(R) they sent Peter and John(S) to Samaria. 15 When they arrived, they prayed for the new believers there that they might receive the Holy Spirit,(T) 16 because the Holy Spirit had not yet come on any of them;(U) they had simply been baptized in the name of the Lord Jesus.(V) 17 Then Peter and John placed their hands on them,(W) and they received the Holy Spirit.(X)
18 When Simon saw that the Spirit was given at the laying on of the apostles’ hands, he offered them money 19 and said, “Give me also this ability so that everyone on whom I lay my hands may receive the Holy Spirit.”
20 Peter answered: “May your money perish with you, because you thought you could buy the gift of God with money!(Y) 21 You have no part or share(Z) in this ministry, because your heart is not right(AA) before God. 22 Repent(AB) of this wickedness and pray to the Lord in the hope that he may forgive you for having such a thought in your heart. 23 For I see that you are full of bitterness and captive to sin.”
24 Then Simon answered, “Pray to the Lord for me(AC) so that nothing you have said may happen to me.”
25 After they had further proclaimed the word of the Lord(AD) and testified about Jesus, Peter and John returned to Jerusalem, preaching the gospel in many Samaritan villages.(AE)
Philip and the Ethiopian
26 Now an angel(AF) of the Lord said to Philip,(AG) “Go south to the road—the desert road—that goes down from Jerusalem to Gaza.” 27 So he started out, and on his way he met an Ethiopian[a](AH) eunuch,(AI) an important official in charge of all the treasury of the Kandake (which means “queen of the Ethiopians”). This man had gone to Jerusalem to worship,(AJ) 28 and on his way home was sitting in his chariot reading the Book of Isaiah the prophet. 29 The Spirit told(AK) Philip, “Go to that chariot and stay near it.”
30 Then Philip ran up to the chariot and heard the man reading Isaiah the prophet. “Do you understand what you are reading?” Philip asked.
31 “How can I,” he said, “unless someone explains it to me?” So he invited Philip to come up and sit with him.
32 This is the passage of Scripture the eunuch was reading:
“He was led like a sheep to the slaughter,
and as a lamb before its shearer is silent,
so he did not open his mouth.
33 In his humiliation he was deprived of justice.
Who can speak of his descendants?
For his life was taken from the earth.”[b](AL)
34 The eunuch asked Philip, “Tell me, please, who is the prophet talking about, himself or someone else?” 35 Then Philip began(AM) with that very passage of Scripture(AN) and told him the good news(AO) about Jesus.
36 As they traveled along the road, they came to some water and the eunuch said, “Look, here is water. What can stand in the way of my being baptized?”(AP) [37] [c] 38 And he gave orders to stop the chariot. Then both Philip and the eunuch went down into the water and Philip baptized him. 39 When they came up out of the water, the Spirit of the Lord suddenly took Philip away,(AQ) and the eunuch did not see him again, but went on his way rejoicing. 40 Philip, however, appeared at Azotus and traveled about, preaching the gospel in all the towns(AR) until he reached Caesarea.(AS)
Библия, синодално издание (BOB) 
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
New Century Version (NCV) 
The Holy Bible, New Century Version®. Copyright © 2005 by Thomas Nelson, Inc.
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.