Деяния 7
Библия, синодално издание
7 Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3 (A)и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.
4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
6 (B)И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.
7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.
8 (C)И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси.
9 (D)Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,
10 (E)избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.
11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.
12 (F)А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.
13 (G)А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.
14 (H)Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души.
15 (I)Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни;
16 (J)и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.
17 (K)И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,
18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;
19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 (L)В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21 (M)А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.
22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.
23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.
24 (N)И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.
26 (O)На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“
27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“
29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.
30 (P)Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.
31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:
32 „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.
34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.
35 (Q)Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.
36 Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.
37 (R)Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“.
38 (S)Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,
39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
40 (T)като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“.
41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
42 (U)А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?
43 (V)Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“.
44 (W)Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.
45 (X)Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,
46 (Y)който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.
47 (Z)А Соломон Му построи дом.
48 (AA)Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 (AB)„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50 Нали Моята ръка направи всичко това?“
51 (AC)Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52 (AD)Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –
53 (AE)вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55 (AF)А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58 (AG)и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59 (AH)и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60 (AI)И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Деяния 7
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Защитна реч на Стефан
7 Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“ 2 (A)(B)А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, 3 и му каза: ‘Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.’ 4 Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете. 5 (C)И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. 6 (D)А Бог каза това: ‘Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. 7 (E)Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.’ 8 (F)И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. 9 (G)Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, 10 (H)избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. 11 (I)Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. 12 (J)Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. 13 (K)А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. 14 (L)(M)Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. 15 (N)Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. 16 (O)И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски. 17 (P)Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, 18 докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи. 20 (Q)(R)В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син. 22 (S)Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела.
23 (T)Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. 24 И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. 26 На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: ‘Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?’ 27 (U)Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: ‘Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?’ 29 (V)Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. 30 (W)Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. 31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: 32 (X)‘Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.’ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: ‘Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.’ 35 (Y)Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: ‘Кой те е поставил за предводител и съдия?’ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. 36 (Z)Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. 37 (AA)Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: ‘Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!’[a] 38 (AB)Този е, който по време на събранието[b] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. 39 (AC)Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, 40 (AD)(AE)като рекоха на Аарон: ‘Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.’ 41 И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 (AF)Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: ‘На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? 43 Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.’
44 (AG)Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. 45 (AH)Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус[c] внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. 46 (AI)Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, 47 (AJ)а Соломон Му построи дом. 48 (AK)Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 (AL)‘Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50 Нали Моята ръка направи всичко това?’
51 (AM)Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. 52 (AN)Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – 53 (AO)вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“
Убиване на Стефан с камъни
54 Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога, 56 (AP)рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“ 57 Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него. 58 (AQ)Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел 59 (AR)и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ 60 (AS)После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.
Footnotes
- 7:37 В някои ръкописи липсва: „Него слушайте!“
- 7:38 Става дума за събирането на еврейския народ пред Бога по време на странстването в пустинята (вж. Изх. 19:10-25; Вт. 4:10).
- 7:45 Става дума за Иисус Навин.
Acts 7
New Century Version
Stephen’s Speech
7 The high priest said to Stephen, “Are these things true?”
2 Stephen answered, “Brothers and fathers, listen to me. Our glorious God appeared to Abraham, our ancestor, in Mesopotamia before he lived in Haran. 3 God said to Abraham, ‘Leave your country and your relatives, and go to the land I will show you.’[a] 4 So Abraham left the country of Chaldea and went to live in Haran. After Abraham’s father died, God sent him to this place where you now live. 5 God did not give Abraham any of this land, not even a foot of it. But God promised that he would give this land to him and his descendants, even before Abraham had a child. 6 This is what God said to him: ‘Your descendants will be strangers in a land they don’t own. The people there will make them slaves and will mistreat them for four hundred years. 7 But I will punish the nation where they are slaves. Then your descendants will leave that land and will worship me in this place.’[b] 8 God made an agreement with Abraham, the sign of which was circumcision. And so when Abraham had his son Isaac, Abraham circumcised him when he was eight days old. Isaac also circumcised his son Jacob, and Jacob did the same for his sons, the twelve ancestors[c] of our people.
9 “Jacob’s sons became jealous of Joseph and sold him to be a slave in Egypt. But God was with him 10 and saved him from all his troubles. The king of Egypt liked Joseph and respected him because of the wisdom God gave him. The king made him governor of Egypt and put him in charge of all the people in his palace.
11 “Then all the land of Egypt and Canaan became so dry that nothing would grow, and the people suffered very much. Jacob’s sons, our ancestors, could not find anything to eat. 12 But when Jacob heard there was grain in Egypt, he sent his sons there. This was their first trip to Egypt. 13 When they went there a second time, Joseph told his brothers who he was, and the king learned about Joseph’s family. 14 Then Joseph sent messengers to invite Jacob, his father, to come to Egypt along with all his relatives (seventy-five persons altogether). 15 So Jacob went down to Egypt, where he and his sons died. 16 Later their bodies were moved to Shechem and put in a grave there. (It was the same grave Abraham had bought for a sum of money from the sons of Hamor in Shechem.)
17 “The promise God made to Abraham was soon to come true, and the number of people in Egypt grew large. 18 Then a new king, who did not know who Joseph was, began to rule Egypt. 19 This king tricked our people and was cruel to our ancestors, forcing them to leave their babies outside to die. 20 At this time Moses was born, and he was very beautiful. For three months Moses was cared for in his father’s house. 21 When they put Moses outside, the king’s daughter adopted him and raised him as if he were her own son. 22 The Egyptians taught Moses everything they knew, and he was a powerful man in what he said and did.
23 “When Moses was about forty years old, he thought it would be good to visit his own people, the people of Israel. 24 Moses saw an Egyptian mistreating one of his people, so he defended the Israelite and punished the Egyptian by killing him. 25 Moses thought his own people would understand that God was using him to save them, but they did not. 26 The next day when Moses saw two men of Israel fighting, he tried to make peace between them. He said, ‘Men, you are brothers. Why are you hurting each other?’ 27 The man who was hurting the other pushed Moses away and said, ‘Who made you our ruler and judge? 28 Are you going to kill me as you killed the Egyptian yesterday?’[d] 29 When Moses heard him say this, he left Egypt and went to live in the land of Midian where he was a stranger. While Moses lived in Midian, he had two sons.
30 “Forty years later an angel appeared to Moses in the flames of a burning bush as he was in the desert near Mount Sinai. 31 When Moses saw this, he was amazed and went near to look closer. Moses heard the Lord’s voice say, 32 ‘I am the God of your ancestors, the God of Abraham, Isaac, and Jacob.’[e] Moses began to shake with fear and was afraid to look. 33 The Lord said to him, ‘Take off your sandals, because you are standing on holy ground. 34 I have seen the troubles my people have suffered in Egypt. I have heard their cries and have come down to save them. And now, Moses, I am sending you back to Egypt.’[f]
35 “This Moses was the same man the two men of Israel rejected, saying, ‘Who made you a ruler and judge?’[g] Moses is the same man God sent to be a ruler and savior, with the help of the angel that Moses saw in the burning bush. 36 So Moses led the people out of Egypt. He worked miracles and signs in Egypt, at the Red Sea, and then in the desert for forty years. 37 This is the same Moses that said to the people of Israel, ‘God will give you a prophet like me, who is one of your own people.’[h] 38 This is the Moses who was with the gathering of the Israelites in the desert. He was with the angel that spoke to him at Mount Sinai, and he was with our ancestors. He received commands from God that give life, and he gave those commands to us.
39 “But our ancestors did not want to obey Moses. They rejected him and wanted to go back to Egypt. 40 They said to Aaron, ‘Make us gods who will lead us. Moses led us out of Egypt, but we don’t know what has happened to him.’[i] 41 So the people made an idol that looked like a calf. Then they brought sacrifices to it and were proud of what they had made with their own hands. 42 But God turned against them and did not try to stop them from worshiping the sun, moon, and stars. This is what is written in the book of the prophets: God says,
‘People of Israel, you did not bring me sacrifices and offerings
while you traveled in the desert for forty years.
43 You have carried with you
the tent to worship Molech
and the idols of the star god Rephan that you made to worship.
So I will send you away beyond Babylon.’ Amos 5:25–27
44 “The Holy Tent where God spoke to our ancestors was with them in the desert. God told Moses how to make this Tent, and he made it like the plan God showed him. 45 Later, Joshua led our ancestors to capture the lands of the other nations. Our people went in, and God forced the other people out. When our people went into this new land, they took with them this same Tent they had received from their ancestors. They kept it until the time of David, 46 who pleased God and asked God to let him build a house for him, the God of Jacob.[j] 47 But Solomon was the one who built the Temple.
48 “But the Most High does not live in houses that people build with their hands. As the prophet says:
49 ‘Heaven is my throne,
and the earth is my footstool.
So do you think you can build a house for me? says the Lord.
Do I need a place to rest?
50 Remember, my hand made all these things!’” Isaiah 66:1–2
51 Stephen continued speaking: “You stubborn people! You have not given your hearts to God, nor will you listen to him! You are always against what the Holy Spirit is trying to tell you, just as your ancestors were. 52 Your ancestors tried to hurt every prophet who ever lived. Those prophets said long ago that the One who is good would come, but your ancestors killed them. And now you have turned against and killed the One who is good. 53 You received the law of Moses, which God gave you through his angels, but you haven’t obeyed it.”
Stephen Is Killed
54 When the leaders heard this, they became furious. They were so mad they were grinding their teeth at Stephen. 55 But Stephen was full of the Holy Spirit. He looked up to heaven and saw the glory of God and Jesus standing at God’s right side. 56 He said, “Look! I see heaven open and the Son of Man standing at God’s right side.”
57 Then they shouted loudly and covered their ears and all ran at Stephen. 58 They took him out of the city and began to throw stones at him to kill him. And those who told lies against Stephen left their coats with a young man named Saul. 59 While they were throwing stones, Stephen prayed, “Lord Jesus, receive my spirit.” 60 He fell on his knees and cried in a loud voice, “Lord, do not hold this sin against them.” After Stephen said this, he died.
Footnotes
- 7:3 ‘Leave . . . you.’ Quotation from Genesis 12:1.
- 7:6–7 ‘Your descendants . . . place.’ Quotation from Genesis 15:13–14 and Exodus 3:12.
- 7:8 twelve ancestors Important ancestors of the people of Israel; the leaders of the twelve tribes of Israel.
- 7:27–28 ‘Who . . . yesterday?’ Quotation from Exodus 2:14.
- 7:32 ‘I am . . . Jacob.’ Quotation from Exodus 3:6.
- 7:33–34 ‘Take . . . Egypt.’ Quotation from Exodus 3:5–10.
- 7:35 ‘Who . . . judge?’ Quotation from Exodus 2:14.
- 7:37 ‘God . . . people.’ Quotation from Deuteronomy 18:15.
- 7:40 ‘Make . . . him.’ Quotation from Exodus 32:1.
- 7:46 Jacob Some Greek copies read “the house of Jacob.” This means the people of Israel.
Acts 7
King James Version
7 Then said the high priest, Are these things so?
2 And he said, Men, brethren, and fathers, hearken; The God of glory appeared unto our father Abraham, when he was in Mesopotamia, before he dwelt in Charran,
3 And said unto him, Get thee out of thy country, and from thy kindred, and come into the land which I shall shew thee.
4 Then came he out of the land of the Chaldaeans, and dwelt in Charran: and from thence, when his father was dead, he removed him into this land, wherein ye now dwell.
5 And he gave him none inheritance in it, no, not so much as to set his foot on: yet he promised that he would give it to him for a possession, and to his seed after him, when as yet he had no child.
6 And God spake on this wise, That his seed should sojourn in a strange land; and that they should bring them into bondage, and entreat them evil four hundred years.
7 And the nation to whom they shall be in bondage will I judge, said God: and after that shall they come forth, and serve me in this place.
8 And he gave him the covenant of circumcision: and so Abraham begat Isaac, and circumcised him the eighth day; and Isaac begat Jacob; and Jacob begat the twelve patriarchs.
9 And the patriarchs, moved with envy, sold Joseph into Egypt: but God was with him,
10 And delivered him out of all his afflictions, and gave him favour and wisdom in the sight of Pharaoh king of Egypt; and he made him governor over Egypt and all his house.
11 Now there came a dearth over all the land of Egypt and Chanaan, and great affliction: and our fathers found no sustenance.
12 But when Jacob heard that there was corn in Egypt, he sent out our fathers first.
13 And at the second time Joseph was made known to his brethren; and Joseph's kindred was made known unto Pharaoh.
14 Then sent Joseph, and called his father Jacob to him, and all his kindred, threescore and fifteen souls.
15 So Jacob went down into Egypt, and died, he, and our fathers,
16 And were carried over into Sychem, and laid in the sepulchre that Abraham bought for a sum of money of the sons of Emmor the father of Sychem.
17 But when the time of the promise drew nigh, which God had sworn to Abraham, the people grew and multiplied in Egypt,
18 Till another king arose, which knew not Joseph.
19 The same dealt subtilly with our kindred, and evil entreated our fathers, so that they cast out their young children, to the end they might not live.
20 In which time Moses was born, and was exceeding fair, and nourished up in his father's house three months:
21 And when he was cast out, Pharaoh's daughter took him up, and nourished him for her own son.
22 And Moses was learned in all the wisdom of the Egyptians, and was mighty in words and in deeds.
23 And when he was full forty years old, it came into his heart to visit his brethren the children of Israel.
24 And seeing one of them suffer wrong, he defended him, and avenged him that was oppressed, and smote the Egyptian:
25 For he supposed his brethren would have understood how that God by his hand would deliver them: but they understood not.
26 And the next day he shewed himself unto them as they strove, and would have set them at one again, saying, Sirs, ye are brethren; why do ye wrong one to another?
27 But he that did his neighbour wrong thrust him away, saying, Who made thee a ruler and a judge over us?
28 Wilt thou kill me, as thou diddest the Egyptian yesterday?
29 Then fled Moses at this saying, and was a stranger in the land of Madian, where he begat two sons.
30 And when forty years were expired, there appeared to him in the wilderness of mount Sina an angel of the Lord in a flame of fire in a bush.
31 When Moses saw it, he wondered at the sight: and as he drew near to behold it, the voice of the Lord came unto him,
32 Saying, I am the God of thy fathers, the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob. Then Moses trembled, and durst not behold.
33 Then said the Lord to him, Put off thy shoes from thy feet: for the place where thou standest is holy ground.
34 I have seen, I have seen the affliction of my people which is in Egypt, and I have heard their groaning, and am come down to deliver them. And now come, I will send thee into Egypt.
35 This Moses whom they refused, saying, Who made thee a ruler and a judge? the same did God send to be a ruler and a deliverer by the hand of the angel which appeared to him in the bush.
36 He brought them out, after that he had shewed wonders and signs in the land of Egypt, and in the Red sea, and in the wilderness forty years.
37 This is that Moses, which said unto the children of Israel, A prophet shall the Lord your God raise up unto you of your brethren, like unto me; him shall ye hear.
38 This is he, that was in the church in the wilderness with the angel which spake to him in the mount Sina, and with our fathers: who received the lively oracles to give unto us:
39 To whom our fathers would not obey, but thrust him from them, and in their hearts turned back again into Egypt,
40 Saying unto Aaron, Make us gods to go before us: for as for this Moses, which brought us out of the land of Egypt, we wot not what is become of him.
41 And they made a calf in those days, and offered sacrifice unto the idol, and rejoiced in the works of their own hands.
42 Then God turned, and gave them up to worship the host of heaven; as it is written in the book of the prophets, O ye house of Israel, have ye offered to me slain beasts and sacrifices by the space of forty years in the wilderness?
43 Yea, ye took up the tabernacle of Moloch, and the star of your god Remphan, figures which ye made to worship them: and I will carry you away beyond Babylon.
44 Our fathers had the tabernacle of witness in the wilderness, as he had appointed, speaking unto Moses, that he should make it according to the fashion that he had seen.
45 Which also our fathers that came after brought in with Jesus into the possession of the Gentiles, whom God drave out before the face of our fathers, unto the days of David;
46 Who found favour before God, and desired to find a tabernacle for the God of Jacob.
47 But Solomon built him an house.
48 Howbeit the most High dwelleth not in temples made with hands; as saith the prophet,
49 Heaven is my throne, and earth is my footstool: what house will ye build me? saith the Lord: or what is the place of my rest?
50 Hath not my hand made all these things?
51 Ye stiffnecked and uncircumcised in heart and ears, ye do always resist the Holy Ghost: as your fathers did, so do ye.
52 Which of the prophets have not your fathers persecuted? and they have slain them which shewed before of the coming of the Just One; of whom ye have been now the betrayers and murderers:
53 Who have received the law by the disposition of angels, and have not kept it.
54 When they heard these things, they were cut to the heart, and they gnashed on him with their teeth.
55 But he, being full of the Holy Ghost, looked up stedfastly into heaven, and saw the glory of God, and Jesus standing on the right hand of God,
56 And said, Behold, I see the heavens opened, and the Son of man standing on the right hand of God.
57 Then they cried out with a loud voice, and stopped their ears, and ran upon him with one accord,
58 And cast him out of the city, and stoned him: and the witnesses laid down their clothes at a young man's feet, whose name was Saul.
59 And they stoned Stephen, calling upon God, and saying, Lord Jesus, receive my spirit.
60 And he kneeled down, and cried with a loud voice, Lord, lay not this sin to their charge. And when he had said this, he fell asleep.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
The Holy Bible, New Century Version®. Copyright © 2005 by Thomas Nelson, Inc.
