Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведници, в Господа;
прилично е за праведните да въздават хваление.
2 (B)Хвалете Господа с арфа,
пейте Му псалми с десетострунен псалтир.
3 (C)Пейте Му нова песен,
свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право
и всичките Му дела са извършени с вярност.
5 (D)Той обича правда и правосъдие;
земята е пълна с милосърдието Господне.
6 (E)Чрез словото на Господа станаха небесата
и чрез диханието на устата Му – цялото им множество.
7 (F)Той събра като куп морските води,
сложи бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя;
нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената.
9 (G)Защото Той каза и стана;
Той заповяда и се затвърди.
10 (H)Господ осуетява намеренията на народите;
прави безполезни мислите на племената.
11 (I)Намеренията на Господа стоят твърди до века,
мислите на сърцето Му – от род в род.
12 (J)Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ –
народът, който е избрал за Свое наследство.
Мелхиседек и Аврам
17 (A)И като се върна Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина (която е Царевата долина).
18 (B)Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог[a], изнесе хляб и вино
19 (C)и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
20 (D)благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.
21 А Содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.
22 (E)Но Аврам отговори на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,
23 (F)и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.
24 (G)Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете, които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий – те нека вземат дела си.
На остров Малта
28 (A)И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.
2 (B)А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 (C)И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.
4 А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.
5 (D)Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.
6 (E)А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.
7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8 (F)И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,
10 (G)като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.