Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. Псалом Давидов.

^1-2 Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.

^3 (A)Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,

^4 (B)защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.

^5 (C)Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.

⁶ Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.

^7 (D)Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,

⁸ защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.

^9 (E)Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.

¹⁰ Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.

^11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове,

¹² защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).

¹³ Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.

¹⁴ Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.

^5 (A)В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам.

^6 (B)Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес;

^7 (C)и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам.

^8 (D)И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа;

^9 (E)дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ?

¹⁰ И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.

¹¹ И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, –

^12 (F)ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе;

^13 (G)и това, което ти не поиска, Аз ти давам, – и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни;

^14 (H)и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.

^12 (A)Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.

¹³ Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.

¹⁴ Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.

¹⁵ Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

¹⁶ Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.

^17 (B)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.

^18 (C)Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

¹⁹ Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.