Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
15 (A)Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.
16 Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си – от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще се върнат от неприятелската земя.
17 Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.
18 (B)Слушам Ефрема да плаче: „Ти ме наказа – и аз съм наказан като неукротим юнец; обърни ме – и ще се обърна, защото Ти си мой Господ Бог.
19 (C)Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“.
20 (D)Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ.
21 Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.
22 (E)Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа.
23 (F)Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: занапред, кога върна пленниците им, ще казват в земята на Иуда и в градовете му тая дума: „Господ да те благослови, жилище на правдата, света планино!“
24 И ще се засели на нея Иуда и всичките му градове заедно, земеделци и ония, които ходят със стада.
25 (G)Защото Аз ще напоя изморена душа и ще наситя всяка отмаляла душа.
26 След това се събудих и погледнах, и моят сън ми биде приятен.
46 (A)След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
47 И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давилов, Иисусе, помилуй ме!
48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
49 Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.
50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.
51 И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!
52 Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.