Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов.
1-2 (A)Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
3 (B)Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
4 (C)Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език,
5 (D)ония, които думат: „с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?“
6 Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
7 (E)Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
9 Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.
24 (A)Ето, Господ опустошава земята и я прави безплодна; изменя вида ѝ и разпръсва живеещите по нея.
2 (B)И каквото бъде с народа, също – и със свещеника; каквото – със слугата, също – и с господаря му; каквото – със слугинята, също – и с господарката ѝ; каквото – с купувача, също – и с продавача; каквото – с оногова, който взема назаем, също – и с оногова, който дава назаем; каквото – с оногова, който дава с лихва, също – и с оногова, който дава лихва.
3 Земята е опустошена докрай и е съвсем разграбена, защото Господ изрече това слово.
4 Тъгува, унила е земята; отпаднала, унила е вселената; отпаднали са ония, които се издигаха над народа на земята.
5 (C)И земята е осквернена под жителите си, защото те престъпиха законите, измениха устава, нарушиха вечния завет.
6 (D)Затова проклятие пояжда земята, и жителите ѝ търпят наказание; затова са изгорени обитателите земни, и малко люде останаха.
7 Плаче сокът гроздов; боледува лозата; въздишат всички, които са се от сърце веселили.
8 (E)Престана веселбата с тъпани; замлъкна шумът на веселящи се; утихнаха звуковете на гусли;
9 не пият вече вино с песни; горчив е сикерът за ония, които го пият.
10 Разрушен е запустелият град; всички къщи са затворени, не може да се влезе.
11 Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята.
12 В града остана една пустош, и портите се разпаднаха.
13 (F)А посред земята, между народите, ще бъде същото, което бива, кога маслини стръсват, при баберки след гроздобер.
17 (A)С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,
18 (B)за когото му бе казано: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“;
19 защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.
20 (C)С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.
21 (D)С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и „се поклони на върха на жезъла му“.
22 (E)С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.
23 (F)С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.
24 (G)С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,
25 и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,
26 и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.
27 (H)С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.
28 (I)С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.