Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва Давидова.
85 (A)Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
5 (B)защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
7 (C)В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
8 (D)Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 (E)Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 (F)защото Ти си велик и вършиш чудеса, – Ти, Боже, едничък Ти!
11 (G)Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 (H)защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
14 (I)Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
15 (J)Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
17 покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
11 (A)И ще се съберат синовете Иудини и синовете Израилеви наедно и ще си поставят един главатар и ще излязат из земята на преселението, защото велик е денят на Изрееля!
2 (B)Казвайте на братята си: Мой народ, и на сестрите си: Помилувана.
2 (C)Съдете се с майка си, съдете се; защото тя не е Моя жена, и Аз не съм и мъж; нека тя да махне блудството от лицето си и прелюбодейството от гърдите си,
3 (D)та да не я съблека доголо и да я изложа, както в деня на рождението ѝ, да я не направя пустиня, да я не обърна в суха земя и да я не уморя с жажда.
4 (E)И децата ѝ няма да помилувам, понеже те са деца от блудство.
5 (F)Защото майка им блудствува, осрами се оная, която ги зачена, понеже казваше: ще тръгна подир любовниците си, които ми дават хляб и вода, вълна и лен, дървено масло и питиета.
6 (G)Затова ето, Аз ще препреча пътя ѝ с тръне и ще я заградя с ограда, и тя няма да намери пътеките си;
7 (H)ще се впусне подир любовниците си, ала не ще ги догони; ще ги търси, ала няма да ги намери и ще рече: ще отида и ще се върна при първия си мъж; защото тогава ми беше по-добре, нежели сега.
8 (I)А тя не знаеше, че Аз, Аз ѝ давах хляб, вино и дървено масло и умножих ѝ среброто и златото, от което направиха истукан на Ваала.
9 (J)Затова ще взема назад хляба Си на времето му и виното Си на времето му и ще отнема вълната и лена Си, с която се покрива голотата ѝ.
10 (K)И сега ще открия срамотата ѝ пред очите на любовниците ѝ, и никой не ще я изтръгне от ръката Ми.
11 (L)И ще прекъсна у нея всяка веселба, празниците ѝ и новомесечията ѝ, съботите ѝ и всичките ѝ тържества.
12 (M)И ще опустоша лозите ѝ и смоковниците ѝ, за които тя казва: това ми са подаръци, с които ме надариха моите любовници; и Аз ще ги превърна на гори, и полските зверове ще ги изядат.
13 (N)И ще я накажа за дните, прекарани в служене на Вааловци, когато тя им кадеше и, като се накичи с обеци и огърлици, ходеше подир любовниците си, а Мене забрави, казва Господ.
14 (O)Поради това и Аз ще я отвлека, ще я доведа в пустиня и ще ѝ говоря по сърце.
15 (P)И ще ѝ дам оттам лозята ѝ и долина Ахор за преддверие на надежда; и там тя ще пее, както в дните на младините си и както в деня, когато излезе из Египетската земя.
22 (A)Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.
23 Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
24 Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
25 (B)Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.