Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
11 (A)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (B)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (C)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (D)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (E)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (F)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (G)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (H)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
29 И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад. 30 Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой. 31 А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“ 32 Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик. 33 И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха. 34 А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“ 35 Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата. 36 И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“ 37 Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там. 38 А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.
Юдейското и израилското царство след Ахав
39 (A)А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.
40 Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.
51 И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам. 52 Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години. 53 Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил.
5 Изследвайте себе си дали имате вяра. Изпитвайте сами себе си. Нима не разбирате, че Иисус Христос е във вас? Освен ако при изпитанието сте се оказали недостойни. 6 Но се надявам да разберете, че ние не сме недостойни. 7 Молим се на Бога да не вършите никакво зло – не за да се покажем ние достойни, а за да вършите вие това, което е добро, пък ние нека изглеждаме недостойни. 8 Защото ние сме силни не против истината, а в полза на истината. 9 Наистина се радваме ние да сме слаби, а вие – силни. Затова се и молим за вашето усъвършенстване. 10 (A)Пиша тези неща, когато не съм при вас, та като бъда при вас, да не употребя строгост според властта, която Господ ми е дал за утвърждаване, а не за унищожаване.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.