Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Пророк Илия на планина Хорив
19 Ахав съобщи на Йезавел какво стори Илия и че е избил с меч всички пророци. 2 Тогава Йезавел изпрати пратеник при Илия да каже[a]: „Нека така да постъпят с мене боговете и още повече да сторят, ако утре по това време не направя твоя живот като живота на един от тях.“
3 Като разбра това, Илия стана и тръгна да спасява живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Юдея, и там остави слугата си; 4 (A)когато сам отиде в степта на разстояние един ден път, седна под една хвойна и искаше да умре, казвайки: „Достатъчно е! Сега, Господи, вземи живота ми, защото не съм по-добър от предците си.“
5 Тогава легна и заспа под хвойната. И ето ангел го докосна и му каза: „Стани, яж!“ 6 Когато погледна, до главата му имаше питка, печена на жарава, и стомна с вода. Той яде и пи, легна и заспа. 7 Господният ангел се върна и втори път се докосна до него, и каза: „Стани, яж, защото те чака дълъг път.“
8 (A)Той стана, хапна и пийна и като се подкрепи с храната, вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. 9 Там той влезе в една пещера, където пренощува.
И ето, Господ отправи слово към него и го попита: „Какво правиш тук, Илия?“ 10 (B)А той отговори: „Аз съм много ревнив за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“
11 (C)Господ каза: „Излез и застани на планината пред Господа. Точно тогава Господ преминава; и голям и силен вятър разтърси планината и събаря скалите пред Господа. Но Господ не е във вятъра; и след вятъра ще има земетръс, но Господ не е в земетръса. 12 (D)И след земетръса – огън, но Господ не е в огъня, а след огъня има полъх на тих вятър.“ 13 (E)Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“ 14 Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“
15 (F)И Господ му каза: „Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар,
Копнеж по Бога при бедствие
42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3 (B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4 (C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5 Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7 Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8 (D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Молитва за помощ в беда
43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
2 защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
4 (A)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24 (A)Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра. 25 А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.
26 (B)Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – 27 (C)всички, които в Христос[a] се кръстихте, в Христос се облякохте. 28 (D)Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос. 29 (E)А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници.
Излекуване на обладания от бесове
26 (A)Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. 27 Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. 28 Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ 29 Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. 30 Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. 31 И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33 Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. 34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. 35 И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. 36 Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. 37 И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. 38 А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: 39 „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.