Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Песен на възлизане. Давидова.
121 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, –
3 (A)Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 (B)Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 (C)Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване – в твоите чертози!
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 (D)Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
6 (A)В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.
2 (B)Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.
3 (C)И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
4 (D)И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.
5 (E)И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
6 (F)Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
7 (G)докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.
8 (H)И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.
5 Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2 видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3 Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4 А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5 Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6 Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7 И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8 Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9 Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10 тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11 И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.