Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

101 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.

^2 (A)Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!

^3 (B)Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;

^4 (C)защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;

^5 (D)сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;

⁶ от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.

^7 (E)Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;

⁸ не спя и седя като самотна птица на покрив.

⁹ Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.

^10 (F)Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,

¹¹ поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.

^12 (G)Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.

¹³ А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.

^14 (H)Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;

¹⁵ защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.

¹⁶ Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.

^17 (I)Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;

¹⁸ ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.

¹⁹ Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,

²⁰ защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,

^21 (J)за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,

^22 (K)за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,

^23 (L)когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.

^24 (M)Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.

^25 (N)Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.

^26 (O)В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;

^27 (P)те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;

^28 (Q)но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.

²⁹ Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.

¹⁶ Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.

¹⁷ И едната жена каза: о, господарю мой! Аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;

¹⁸ на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.

¹⁹ През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,

²⁰ и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;

²¹ сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.

²² Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя ѝ казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.

²³ Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.

²⁴ И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.

²⁵ И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.

^26 (A)И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.

^27 (B)И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.

^28 (C)И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.

6 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите^[a] ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.

² Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.

³ Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;

⁴ а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.

^5 (A)Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,

^6 (B)които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.

⁷ И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.