Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

¹³ Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

¹⁴ Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

¹⁵ Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

¹⁶ Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

¹⁷ И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

¹⁸ <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

³ И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

⁴ и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

⁵ придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

⁶ А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

⁷ А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

⁸ Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

⁹ Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

¹⁰ не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

¹¹ Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

¹² А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи.

¹³ Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

¹⁴ двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

¹⁵ тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

¹⁶ и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

¹⁷ На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

¹⁸ Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

¹⁹ Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

²⁰ и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>.

²¹ И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

¹² Тук е <нужно> търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

¹³ И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

¹⁴ И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.

¹⁵ И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.

¹⁶ Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

¹⁷ И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

¹⁸ Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

¹⁹ И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли <набраното> в големия лин на Божия гняв.

²⁰ И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.