Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

² Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

³ Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

⁴ Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

⁵ Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

⁶ <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

⁷ Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

⁸ Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

⁹ <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

¹⁰ И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

¹¹ Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

¹² То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

²³ Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

²⁴ И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

44 Но сега слушай, служителю Мой, Якове, И Израилю, когото Аз избрах:

² Така казва Господ, Който те е направил, И те е създал в утробата, и ще ти помага: Не бой се, служителю Мой Якове, И ти, Есуруне, когото Аз избрах,

³ Защото ще изливам вода на жадната <земя>, И реки на сухата почва; Ще изливам Духа Си на потомството ти, И благословението Си на рожбите ти;

⁴ И те ще поникнат между тревата Като върби край течащи води.

⁵ Един ще казва: Аз съм Господен; Друг ще се нарича с Якововото име; А друг ще подписва с ръката си, <че ще служи> Господу, И ще произнася с почит Израилевото име.

2 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да <го> изгубим някога.

² Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

³ то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха <го чули;>

⁴ като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

⁵ Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

⁶ но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

⁷ Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

⁸ Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

⁹ Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.