Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
19 (A)Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб пред тях се вдигна и застана зад тях,
20 (B)и дойде между Египетското и Израилевото множество; за едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ.
21 (C)И така, Моисей протегна ръката си над морето; и Господ предизвика оттеглянето на морето цялата онази нощ от силен източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха.
22 (D)Така израилтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
23 А египтяните, всички коне на фараона, колесниците и конниците му – като ги подгониха, влязоха след тях сред морето.
24 (E)Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и смути войската на египтяните;
25 (F)Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израил, защото Йехова воюва за тях против египтяните.
26 (G)Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.
27 (H)И така, Моисей протегна ръката си над морето и призори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ помете египтяните сред морето.
28 (I)Защото водите се върнаха на мястото си и покриха колесниците, конниците и цялата фараонова войска, която беше влязла след тях в морето; не остана нито един войник от тях.
29 (J)А израилтяните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30 (K)Така в онзи ден Господ избави Израил от ръката на египтяните; и израилтяните видяха египтяните мъртви по морския бряг.
31 (L)Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и народът се уплаши от Господа и повярваха в Господа и на слугата Му Моисей.
Благоговение пред присъствието Господне
114 (A)Когато Израил излезе от Египет,
Якововият дом – от народ другоезичен,
2 (B)Юда стана светилище на Бога,
Израил – Негово владение.
3 (C)Морето видя и побегна;
Йордан се върна назад;
4 (D)планините се разиграха като овни,
хълмовете – като агнета.
5 (E)Какво ти стана, море, че си побегнало?
На теб, Йордане, че си се върнал назад?
6 На вас, планини, че се разиграхте като овни?
На вас, хълмове – като агнета?
7 Трепери, земьо, от присъствието Господне,
от присъствието на Якововия Бог,
8 (F)Който превърна скалата във воден поток,
твърдия камък – във воден извор.
Победни песни на Моисей и Мариам
15 (A)Тогава Моисей и израилтяните запяха тази песен на Господа:
Ще пея на Господа, защото е величествен;
коня и ездача му хвърли в морето.
2 (B)Господ е сила моя, песен моя.
И стана мой Спасител;
Той е мой Бог и ще Го прославя,
Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.
3 (C)Господ е силен Воин;
името Му е Йехова.
4 (D)Колесниците на фараон и войската му хвърли в морето;
отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.
5 (E)Дълбочините ги покриха;
като камък слязоха в бездните.
6 (F)Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;
десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
7 (G)С превъзходното Си величие унищожи противниците Си;
даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.
8 (H)От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп,
вълните застанаха като грамада,
водите на бездната се сгъстиха сред морето.
9 (I)Неприятелят каза:
Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката;
страстта ми[a] ще се насити с тях;
ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.
10 (J)Подухнал Си с вятъра Си и морето ги покри.
Потънаха като олово в силните води.
11 (K)Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?
Кой е подобен на Тебе, величествен в святост,
страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?
Да не съдим другите
14 (A)Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.
2 (B)Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.
3 (C)Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4 (D)Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[a]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 (E)Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 (F)Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога.
7 (G)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 (H)Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.
10 (I)И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 (J)Защото е писано:
„Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен
и всеки език ще славослови Бога.“
12 (K)И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
21 (A)Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?
22 (B)Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.
25 (C)И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен.
26 Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко.
27 И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема.
28 Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница – да лежи, докато изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг.
35 (D)Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.