Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за помощ
130 (A)Песен на възкачванията.
От дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми;
нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.
3 (B)Ако би забелязвал беззаконията, Господи,
то кой, Господи, би могъл да устои?
4 (C)При Теб обаче има прощение,
за да се боят от Тебе.
5 (D)Чакам Господа, душата ми чака
и на словото Му уповавам.
6 (E)Душата ми очаква Господа
повече от онези, които очакват зората.
Да! Повече от очакващите зората.
7 (F)Нека Израил се надява на Господа;
защото у Господа е милостта
и у Него е пълното изкупление;
8 (G)и Той ще изкупи Израил
от всичките му беззакония.
44 После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му[a]
2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.
3 На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.
4 А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.
6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.
7 А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.
8 (A)Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?
9 (B)Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.
11 Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.
12 И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.
13 (C)Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.
14 (D)И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно[b]?
16 (E)Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.
17 (F)Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 (G)Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.
19 Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?
20 (H)И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 (I)А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 (J)А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 (K)А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,
26 ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 (L)Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;
28 (M)и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;
29 (N)и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
30 (O)И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.
32 (P)Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.
33 (Q)И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
13 (A)Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение,
14 (B)дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.
15 (C)Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
16 (D)А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.
17 (E)Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 (F)не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.
19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз.
20 (G)Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой.
21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.
22 (H)Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.
23 (I)Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
Спасението на целия Израил
25 (J)Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 (K)И така целият Израил ще се спаси, както е писано:
„Избавител ще дойде от Сион;
Той ще отстрани нечестията от Яков;
27 (L)и ето завета от Мене към тях,
когато отнема греховете им.“
28 (M)Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.
29 (N)Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.