Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
18 (A)И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.
2 (B)Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,
3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;
4 (C)ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,
5 (D)аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.
6 (E)И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.
7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.
8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.
9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.
10 (F)И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.
11 (G)Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.
12 (H)Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?
14 (I)Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.
15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (ѝ) рече: не, ти се засмя.
21 (A)И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
2 (B)Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
3 (C)и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
4 (D)и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
5 (A)И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2 (B)чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3 (C)Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4 търпението – опитност, опитността – надежда,
5 (D)а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6 (E)Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7 За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8 (F)Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
35 (A)И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
36 (B)Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.
37 (C)Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,
38 (D)затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
10 (E)И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
2 А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,
3 Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,
4 Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.
5 Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
6 (F)а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
7 (G)и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
8 болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
9 (A)Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,
10 (B)ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.
12 (C)А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
13 И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
14 (D)Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
15 Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.
16 (E)Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
17 Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,
18 и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.
19 (F)И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;
20 защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.
21 И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;
22 и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.
23 А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.