Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Величието на Господа
93 (A)Господ царува; облечен е с величие;
облечен е Господ и опасан с мощ;
също и вселената е утвърдена така,
че да не може да се поклати.
2 (B)От векове е утвърден Твоят престол;
Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха,
пороите издигнаха гласа си;
пороите издигнаха бученето си.
4 (C)Господ, Който е нависоко,
е по-силен от гласовете на големи води,
от силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни;
на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги.
8 После Бог говорѝ на Ной и на синовете му с него:
9 (A)Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас;
10 (B)и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всички земни животни, които са с вас, да, с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Поставям завета Си с вас, – че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
12 (C)Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас;
13 поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.
14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;
15 (D)и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16 (E)Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням вечния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17 Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който установих между Мен и всяка твар, която е на земята.
Корабокрушението
39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 (A)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 (B)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.