Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Господ – защитник на Своя народ
124 (A)Давидова песен на възкачванията.
Ако Господ не беше с нас
(нека каже сега Израил),
2 ако Господ не беше с нас,
когато се надигнаха хора против нас,
3 (B)тогава те биха ни погълнали живи,
когато яростта им пламтеше против нас –
4 тогава водите биха ни потопили,
пороят би преминал върху душата ни, –
5 тогава надигнатите води
биха преминали върху душата ни.
6 Благословен да е Господ,
Който не ни предаде в зъбите им като плячка!
7 (C)Душата ни се избави като птица от примката на ловците;
примката се скъса и ние се избавихме.
8 (D)Помощта ни е в името на Господа,
Който направи небето и земята.
8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.
2 (A)Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря.
3 (B)Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 (C)После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил;
7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.
8 Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.
12 След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Излизане от ковчега
15 Тогава Бог говорѝ на Ной:
16 (D)Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб.
17 (E)Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.
Мъртви за греха, живи за Христос
6 (A)Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
2 (B)Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?
3 (C)Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му?
4 (D)Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 (E)Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
6 (F)като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.
7 (G)Защото който е умрял, той е оправдан от греха.
8 (H)Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,
9 (I)като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 (J)Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога.
11 (K)Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.