Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Скръб за разорения Йерусалим
Алеф
1 (A)Как седи усамотен градът, който е бил многолюден!
Стана като вдовица великата между народите столица!
Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!
Бет
2 (B)Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ;
между всичките ѝ любовници няма кой да я утешава;
всичките ѝ приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.
Гимел
3 (C)Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване;
живее между езичниците, не намира покой;
всичките му гонители го стигнаха сред теснините му.
Далет
4 Тъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници;
всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат;
девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.
Хе
5 (D)Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват;
защото Господ го наскърби поради многото му беззакония;
младенците му отидоха в плен пред противника.
Вав
6 И от сионовата дъщеря се изгуби цялото ѝ великолепие;
първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище
и стават безсилни пред гонещия ги.
Зайн
19 (A)Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:
Хет
22 (B)че по милост Господня ние не бяхме довършени,
понеже не чезнат щедростите Му.
23 (C)Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.
24 (D)Господ е мой дял, казва душата ми;
затова ще се надявам на Него.
Тет
Песен на заточениците във Вавилон
137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Насърчение към Тимотей
1 (A)Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус,
2 (B)до Тимотей, възлюбеното ми чедо: Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.
3 (C)Благодаря на Бога, на Когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си
4 (D)и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
5 (E)Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.
6 (F)По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7 (G)Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
8 (H)И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, а участвай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога,
9 (I)Който ни е спасил и призвал със свято призвание не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена ни в Христос Исус преди вечните времена,
10 (J)А сега е открита с явяването на нашия Спасител Исус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението,
11 (K)на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;
12 (L)по която причина и страдам така. Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.
13 (M)Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус.
14 Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Святия Дух, Който живее в нас.
5 И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.
6 (A)А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш?
8 (B)Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?
9 Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам.
10 (C)Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.