Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Утринна молитва за закрила
5 За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид.
2 (A) [a] Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов!
3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой,
защото се моля пред Тебе!
4 Господи, чуй гласа ми рано сутрин.
Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам,
5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието.
Злият не може да се приюти при Тебе.
6 Горделивите няма да устоят пред Тебе –
Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие.
7 Ти ще погубиш всички лъжци.
Убиец и измамник са противни за Господа.
8 (C)По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом
и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе.
Две войни против арамейците
20 Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея. 2 И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града 3 да му кажат: „Така казва Венадад: ‘Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои’.“ 4 израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“ 5 А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: ‘Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове. 6 Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат’.“
7 Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“ 8 А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“ 9 Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: ‘Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш’.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора. 10 Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“ 11 израилският цар отговори: „Кажете му: ‘Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва’.“ 12 Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.
13 И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: ‘Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ’.“ 14 И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: ‘Чрез младите воини при областните управители’.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“ 15 Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни – седем хиляди.
16 И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха. 17 Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария. 18 А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.
19 Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската. 20 И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница. 21 Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците. 22 След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“
Предупреждение срещу раздорите
4 Откъде са тези спорове и разпри сред вас? Нали оттам, от вашите страсти, които воюват вътре у вас? 2 Желаете, а нямате; завиждате до смърт[a], а не можете да успеете; спорите и враждувате, а нямате, защото не молите от Бога. 3 Молите, но не получавате, защото зле се молите – за да го пропилеете във вашите страсти. 4 (A)Неверни мъже и жени, не знаете ли, че приятелството със света е вражда към Бога? Затова който поиска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че Писанието напразно казва: „До ревност Бог обича духа, който е вселил у нас“? 6 (B)Затова пък Той ни дава по-голяма благодат, както е казано: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дарява благодат.“
7 (C)И тъй, покорете се на Бога! Опълчете се против дявола и той ще побегне от вас.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.