Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Аз съм премъдростта
8 (A)Не зове ли мъдростта? И разумът не издига ли своя глас? 2 Тя застава навръх височините край пътя, по кръстовищата. 3 Тя зове край отворените порти на града, при входа на вратите: 4 „Към вас, хора, отправям зов и моят глас призовава човешките синове!
22 (A)Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време. 23 Аз бях поставена преди векове, отначало, преди земята да бъде създадена. 24 Аз съм родена, когато бездните ги нямаше, когато нямаше извори, изобилни с вода. 25 Бях родена преди планините да бъдат поставени, преди хълмовете, 26 преди Бог да беше създал земята и полетата, нито първите прашинки на вселената. 27 (B)Аз бях там, когато установяваше небесата. Когато очертаваше хоризонта по лицето на бездната, 28 когато укрепяваше облаците, когато правеше изворите на бездната силни, 29 (C)когато даваше закона Си на морето, водите да не престъпват неговите граници, когато полагаше основите на земята – 30 аз бях до Бога – вярна, и бях радост всеки ден, веселяща се пред лицето Му през цялото време. 31 (D)Веселях се на обитаемата част на Неговата земя и радостта ми беше с човешките синове.
Божието величие и човешкото достойнство
8 За първия певец. На гетски струнен инструмент. Псалом на Давид.
2 [a] Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Твоята слава се простира над небесата.
3 (A)От устата на деца и кърмачета
Ти си подготвил похвала.
4 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (B)(C)„Какво е човекът, та го помниш,
и човешкото същество, та се грижиш за него?“
6 (D)Понижил си го малко спрямо ангелите,
със слава и чест си го увенчал.
7 (E)Поставил си го да владее над делата на Твоите ръце.
Покорил си всичко под краката му:
8 волове и овце,
така също и дивите животни;
9 птиците в небето и рибите в морето,
всичко, което прекосява морските води.
10 Господи, Боже наш,
колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Мирът с Бога – основа за надеждата
5 И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос. 2 Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. 3 (A)Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, 4 търпението – опитност, опитността – надежда, 5 (B)а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.
12 Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете. 13 (A)А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето. 14 Той ще прослави Мене, защото от Моето ще вземе и ще ви възвестява. 15 Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах: ‘Той от Моето ще вземе и ще ви възвестява.’
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.