Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Божието всезнание и промисъл
139 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (B)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
13 (A)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (B)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (C)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (D)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
21 Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.
22 Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието, 23 той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен. 24 Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам[a]. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа. 25 Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.
Притча за десетте девици
25 (A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. 3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; 4 а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. 5 И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6 А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ 7 Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; 8 а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. 9 Но благоразумните в отговор им казаха: ‘Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.’ 10 А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. 11 После дойдоха и другите девойки и извикаха: ‘Господарю, господарю, отвори ни!’ 12 (B)А той им отвърна и рече: ‘Истината ви казвам, не ви познавам.’ 13 (C)И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки[a].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.