Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Божието величие в природата
Отдайте на Господа, вие, синове Божии,
отдайте на Господа слава и величие!
2 Отдайте слава на името на Господа.
Поклонете се пред Господа при Неговата свещена поява!
3 (C)Гласът на Господа ехти над водите;
Бог на славата гърми.
Господ е над многото води.
4 Гласът на Господа мощно звучи,
гласът на Господа е величествен.
5 Гласът на Господа поваля кедри;
Господ събаря даже ливанските кедри:
6 (D)Той кара планината Ливан да скача като телец
и планината Хермон – като млад бик.
7 Гласът на Господа мята огнен пламък.
8 Гласът на Господа разтърсва пустиня,
Господ разтърсва пустинята Кадес.
9 Гласът на Господа прави да раждат кошутите
и оголва горите.
И в храма Му всичко възклицава: „Слава!“
10 Господ е седял на трон над потопа.
Господ ще седи като цар за вечни времена.
11 Господ ще даде сила на Своя народ,
Господ ще благослови с мир Своя народ.
Завещание и смърт на Давид
2 И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон: 2 „Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен. 3 (A)Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш, 4 (B)за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: ‘Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.’
10 И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си. 11 (A)(B)А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим. 12 (C)Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.
Призоваване на първите ученици
5 (A)(B)Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро, 2 видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите. 3 (C)Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа. 4 Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“ 5 (D)А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“ 6 (E)Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат. 7 Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат. 8 Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“ 9 Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха, 10 сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“ 11 И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.