Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
46 (A)А Мария рече:
„Душата ми величае Господа
47 (B)и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
48 (C)задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
49 (D)Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято
50 (E)и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.
51 Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
52 свали властници от престола
и въздигна унизени;
53 (F)гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
54 (G)взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,
55 която бе обещал на нашите прадеди –
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. 2 Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна. 3 (B)Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.
4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери. 5 А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ. 6 (C)Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ. 7 Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. 8 (D)Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
Молитвата на Ана
9 След като се нахраниха в Силом, Ана стана[a]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. 10 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. 11 (E)Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“
12 Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. 14 Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ 15 В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. 16 Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ 17 Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ 18 А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
Старозаветните жертвоприношения
9 И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно. 2 (A)Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“. 3 (B)А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих[a]“. 4 (C)Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета, 5 (D)а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно. 6 (E)При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения, 7 (F)а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание. 8 Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище. 9 Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист, 10 понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.
Съвършената жертва на Иисус Христос
11 (G)Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят, 12 Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас. 13 (H)Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти, 14 колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.