Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

^46 (A)И рече Мариам: душата ми величае Господа,

⁴⁷ и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,

⁴⁸ задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;

⁴⁹ задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;

^50 (B)и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;

^51 (C)Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;

^52 (D)свали силни от престоли и въздигна смирени;

^53 (E)гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;

^54 (F)взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –

^55 (G)както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

1 ^(A)Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, – ефратец;

^2 (B)той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата – Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.

^3 (C)И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.

⁴ В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери;

^5 (D)на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата ѝ.

⁶ Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.

⁷ Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.

⁸ И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече ѝ:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?

^9 (E)След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.

¹⁰ Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,

^11 (F)и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.

¹² Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;

¹³ и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.

¹⁴ И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).

^15 (G)Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;

¹⁶ не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.

^17 (H)Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.

^18 (I)А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.

9 Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;

^2 (A)защото скинията биде стъкмена така: в първата ѝ част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича „Святая“.

³ А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“;

^4 (B)в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,

^5 (C)а над него – Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.

⁶ При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;

^7 (D)а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

⁸ Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,

^9 (E)която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,

^10 (F)а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.

^11 (G)Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,

^12 (H)нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.

^13 (I)Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,

^14 (J)колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!