Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Daily Bible readings that follow the church liturgical year, with sequential stories told across multiple weeks.
Duration: 1245 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Псалми 135

Хвалебствен химн за Господните дела

135 (A)(B)Алилуя[a]. Възхвалявайте името на Господа,
възхвалявайте го, Господни служители,
вие, които стоите в дома на Господа,
в храмовите дворове на дома на нашия Бог.
Възхвалявайте Господа, защото Господ е благ;
възпявайте името Му, защото то е чудно;
(C)защото Господ избра за Себе Си Яков,
за Свое притежание – Израил.
(D)Това аз зная – че Господ е велик
и че нашият Господ е по-велик от всички богове.
(E)Всичко, което Господ иска, Той го прави –
на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.
(F)Той издига облаци от земните предели,
прави светкавици при дъжд,
извежда вятър от Своите хранилища.
(G)Той порази първородните в Египет –
от човека до добитъка.
(H)Изпрати знамения и чудеса сред тебе, Египет,
върху фараона и върху всички негови служители.
10 (I)Той порази много народи
и погуби силни царе:
11 Сихон, аморейския цар,
и Ог, васанския цар,
и всички ханаански царства.
12 И даде земята им за наследство,
за наследство на Израил, Своя народ.
13 (J)Господи, Твоето име е вечно; Господи,
споменът за Тебе преминава от род в род.
14 (K)Защото Господ ще защити в съда Своя народ
и ще се смили над Своите слуги.
15 (L)Езическите идоли са само сребро и злато,
дело на човешки ръце:
16 имат уста, но не говорят;
имат очи, но не виждат;
17 имат уши, но не чуват;
дори в устата им няма дихание.
18 Подобни на тях са онези, които ги ваят,
всеки, който се уповава на тях.
19 Израилтяни, величайте Господа!
Свещеници от Аароновия дом, величайте Господа!
20 Левити, величайте Господа!
Вие, които благоговеете пред Господа, величайте Господа!
21 Прославен да бъде от Сион Господ,
Който е в Йерусалим! Алилуя.

Йезекиил 8

Оскверненият храм в Йерусалим

(A)В петия ден от шестия месец на шестата година, както седях в своя дом, а юдейските стареи седяха пред мене, Господ Бог постави ръката Си върху мене там. (B)Като погледнах, видях очертание с изглед на огън. От подобието на хълбоците му и надолу – огън, а от хълбоците му нагоре – блясък от нажежен метал. (C)И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косите на главата ми. Тогава Духът ме издигна между земята и небето и ме понесе в божествено видение към Йерусалим при северната порта на вътрешния двор, където се намираше изображението на ревността, която предизвиква завист. (D)И ето там беше славата на Израилевия Бог като тази, която видях на полето. Тогава Той ми каза: „Сине човешки, погледни на север.“ Погледнах на север и ето при входа, на север от портата на жертвеника, беше това изображение на ревността. След това Той ми каза: „Виждаш ли какво вършат – големите мерзости, които върши тук Израилевият дом, за да Ме отдалечи от Моето светилище? Но обърни се, ще видиш още по-големи мерзости.“

Тогава Той ме заведе при входа на двора. И погледнах и ето в стената имаше дупка. И Той ми каза: „Сине човешки, прокопай стената!“ И прокопах стената и ето врата. И ми каза: „Влез и виж злите мерзости, които те вършат тук.“ 10 Така аз влязох и гледам, имаше всякакви изображения – на отвратителни пълзящи твари и зверове и всякакви идоли на Израилевия дом, издълбани върху стените наоколо. 11 А пред тях стояха седемдесет стареи на Израилевия дом – с Язания, сина на Шафан, стоящ сред тях – и всеки със своята кадилница в ръката си, и благоухание се издигаше от кадилния облак. 12 (E)И Той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво вършат стареите на Израилевия дом на тъмно, всеки в светилището на идола си? Защото те мислят: ‘Господ не ни вижда. Господ изостави страната’.“ 13 И отново ми каза: „Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости, които те вършат.“

14 Тогава ме заведе при входа на северната порта на Господния дом и ето там седяха жени, които оплакваха Тамуз. 15 И ми каза: „Виждаш ли, сине човешки? Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости от тези.“ 16 И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом и ето при входа на храма на Господа, между притвора и жертвеника, имаше около двадесет и петима мъже с гърбовете си към Господния храм с лице към изток. И те лежаха в прахта на изток към слънцето.

17 И ми каза: „Видя ли, сине човешки? Малко ли е за дома на Юда да върши мерзостите, които се правят тук, защото те изпълниха страната с насилие и се обърнаха, за да Ме оскърбяват? И ето те ме отегчават и не Ме оставят на мира. 18 Затова Аз също ще отвърна с гняв. Окото Ми няма да пожали, нито Аз ще пощадя. Макар да викат в ушите Ми с висок глас, няма да ги чуя.“

Деяния 8:26-40

Филип и етиопецът

26 А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ 27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. 29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ 30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ 31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 (A)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“

34 Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. 36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[a] 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 (B)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[b] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 (C)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.