Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
Първият грях
3 (A)(B)(C)А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“ 2 Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата. 3 Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!’“ 4 Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете! 5 Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“ 6 И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той. 7 Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.
8 (D)Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината.
9 Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“ 10 Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“ 11 А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“ 12 Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“ 13 (E)Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“
14 (F)Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. 15 И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“
16 На жената Той каза: „Ще умножа и преумножа болките ти, когато си бременна, с болка ще раждаш деца и към мъжа ти ще тегнеш, а той ще господарува над тебе.“
17 (G)На мъжа Той каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: ‘Не яж от него’, проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева. 19 (H)С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“
20 И човекът даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му. 22 (I)И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло; но сега той не трябва да протегне ръката си и да вземе също от дървото на живота, та да яде и да живее вечно!“ 23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина – да обработва земята, от която беше взет. 24 Тогава, като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувим и пламенен меч, който се върти, да пазят пътя към дървото на живота.
Да не осъждаме ближния
7 (A)(B)„Не осъждайте, за да не бъдете осъдени, 2 (C)защото, както вие съдите, така и Бог вас ще съди, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 3 И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? 4 Или как дръзваш да кажеш на брат си: ‘Нека да извадя сламката от окото ти’, когато в твоето око има греда? 5 Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.
6 Не давайте светинята на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.