Revised Common Lectionary (Complementary)

^1-2 Молитва на човека Божий Моисея.

Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.

^3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.

⁴ Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!

^5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.

^6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;

^7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.

⁸ Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.

⁹ Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.

^10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.

^11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?

^12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

¹³ Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.

^14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁵ Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.

¹⁶ Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;

^17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.

^14 (A)Ето, настъпват дни, казва Господ, когато ще изпълня това добро слово, що изрекох за Израилевия дом и за Иудиния дом.

^15 (B)В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка, – и Тя ще извършва съд и правда на земята.

^16 (C)В ония дни Иуда ще бъде спасен, и Иерусалим ще живее безопасно, и ще нарекат името Му: „Господ – наше оправдание!“

^17 (D)Защото тъй казва Господ: не ще се прекрати у Давида мъж, който да седи върху престола на дома Израилев,

^18 (E)и у левитските жертвоприносители не ще липсва пред лицето Ми мъж, който през всички дни да възнася всесъжение, да изгаря приноси и да извършва жертви.

¹⁹ И биде слово Господне към Иеремия:

^20 (F)тъй казва Господ: ако можете развали завета Ми с деня и завета Ми с нощта, тъй че ден и нощ да не идват на свое време,

²¹ то може да се развали и заветът Ми с Моя раб Давида, тъй че да няма у него син, който да царува на престола му, и също с левитите-свещеници, Мои служители.

^22 (G)Както е небесното воинство безчетно, и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат.

²³ И биде слово Господне към Иеремия:

²⁴ не видиш ли, че тоя народ казва: „двете племена, които Господ избра, Той отхвърли“, и с това те презират Моя народ, като че ли той не беше вече народ в очите им?

^25 (H)Тъй казва Господ: ако не съм утвърдил Моя завет с деня и нощта и наредбите на небето и на земята,

^26 (I)то и племето на Иакова и на Моя раб Давида ще отхвърля, за да не вземат вече от неговото племе владелци за племето на Авраама, Исаака и Иакова, понеже ще върна пленниците им и ще ги помилувам.

⁴¹ Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички?

^42 (A)А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?

⁴³ Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;

⁴⁴ истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.

⁴⁵ Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, –

⁴⁶ господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.

^47 (B)А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;

⁴⁸ който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.