Revised Common Lectionary (Complementary)
16 Смърт да ги сполети тези клеветници!
Да слязат живи у преизподнята,
понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.
17 Аз пък ще призова Бога
и Господ ще ме спаси.
18 Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена,
и Той ще чуе моя глас.
19 Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир,
защото мнозина са против мене.
20 (A)Бог, Който от вечност седи на трона,
ще чуе и ще им отговори,
понеже у тях няма промяна
и те не се боят от Бога.
21 Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него,
той оскверни своя съюз.
22 (B)Устата му са по-мазни от масло,
но вражда владее сърцето му.
Думите му са по-меки от маслиново масло,
но са като остри мечове.
23 (C)Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи.
Той няма да допусне никога праведният да падне.
Възвеличаването на Мардохей
6 През нощта царят не можа да заспи и заповяда на слугата да донесе летописната книга за събитията по време на царуването му и да му ги прочете. 2 (A)И се откри, че там беше записано как Мардохей известил на царя за двама евнуси, Гавата и Тара, които бяха от царската стража и замисляха да убият цар Артаксеркс. 3 Царят попита: „Каква почит и награда са дадени на Мардохей за това?“ Слугите отвърнаха: „Нищо не му е дадено.“ 4 В това време Аман се появи в двора на царския дом. Беше дошъл да увещава царя да обесят Мардохей на дървото, което беше приготвил за него. 5 Слугите съобщиха, че Аман е в двора, а царят нареди да го повикат. 6 А когато Аман влезе, царят се обърна към него: „Какво трябва да направя за човек, когото искам да отлича?“ Аман си рече: „Кого ли иска царят да почете, ако не мене?“ 7 И каза на царя: „За човек, когото царят иска да почете, 8 нека слугите ти донесат царска дреха, каквато царят носи, кон, който царят вече е яздил, и корона като царската; 9 да ги предадат на някого от най-знатните царедворци и той да облече човека, към когото царят благоволи. След това да бъде качен на коня и когато се разхожда по градския площад, да се възглася: ‘Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита’!“ 10 Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“ 11 Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“
12 После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава. 13 И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“
14 И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.
Обесването на Аман
7 И дойде царят с Аман на угощението у царицата. 2 По време на пиршеството, на втория ден царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“
3 Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя и ако той пожелае, нека изпълни моята молба да подари живота ми и моето желание да спаси живота на народа ми. 4 (B)Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем избити, ограбени и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, нищо не бих казала, защото това би било дело на враг, заради когото не си заслужава да се безпокои царят.“
5 Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да направи това?“
6 Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата.
Израил и благовестието
30 И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата. 31 (A)А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. 32 Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона[a]. Те се препънаха в Камъка за препъване, 33 (B)както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки[b], който вярва в него, няма да погине.“
Иисус Христос – завършек на закона
10 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните са те да бъдат спасени. 2 (C)Свидетелствам за тях, че ревностно служат на Бога, ала без истинско познание. 3 Защото те не осъзнават, че Бог оправдава човека, а искаха сами да постигнат оправдаване и затова не приеха оправдаването от Бога. 4 Но завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.