Revised Common Lectionary (Complementary)
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Съветът на Мардохей към Естир
4 Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, препаса вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича из града и да вика със силен глас. 2 Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не беше позволено да се влиза в двореца с вретище. 3 И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха голяма скръб и плач, и пост. Бичуваха се, препасваха вретище и се посипваха с пепел.
4 Когато слугините на царицата и евнусите дойдоха и ѝ разказаха, Естир се изплаши много. Изпрати дрехи на Мардохей, за да се преоблече и свали вретището, но той не пожела. 5 Тогава Естир повика царедвореца Хатах, който винаги беше на нейно разположение, и го изпрати при Мардохей, за да разбере защо постъпва така. 6 Хатах отиде при Мардохей, който беше на улицата пред царските порти. 7 Мардохей му разказа за всичко, което се бе случило, и за обещанието на Аман пред царя да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако му бъде позволено да погуби юдеите. 8 Връчи му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването на юдеите, за да я покаже на Естир и тя да знае. Призова я да отиде при царя и да му се помоли, като поиска прошка за народа си. 9 Хатах се върна при Естир и ѝ съобщи всичко, което Мардохей ѝ каза. 10 Тогава Естир върна Хатах при Мардохей, за да му каже: 11 „Всеки царедворец и всички подчинени народи знаят, че всеки мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, го чака смърт. Само онзи, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя вече тридесет дена.“
12 Предадоха на Мардохей думите, казани от Естир. 13 А той ѝ отговори: „Не мисли, че ти единствена от юдеите ще си спасиш живота в царския дом. 14 (A)Ако в този час ти замълчиш, то от другаде ще дойдат помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“ 15 А Естир отговори така на Мардохей: 16 „Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“ 17 И отиде Мардохей и извърши всичко така, както бе наредила Естир.
Укротяване на бурята
22 (A)Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха. 23 Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. 24 Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. 25 Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.