Revised Common Lectionary (Complementary)
4 И кажи им: тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат?
5 (A)Защо тоя народ иерусалимски стои в упорно отстъпничество? те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат.
6 (B)Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: „какво сторих?“ всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка.
7 (C)И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения.
8 (D)Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа.
9 (E)Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост?
10 (F)Затова жените им ще дам на други, нивята им – на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник – всички действуват лъжливо.
11 (G)И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: „мир, мир!“, а мир няма.
12 (H)Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ.
13 (I)Докрай ще ги обера, казва Господ: не ще остане ни един грозд на лоза, ни смокиня на смоковница, ще опадат и листата, и което им съм дал, ще отлети от тях.
28 Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!
29 (A)И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.
31 Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.
32 И тъй, едни крещяха едно, други друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
33 (B)По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.
34 Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!
35 А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?
36 Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.
37 А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.
38 Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.
39 Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.
40 Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.