Revised Common Lectionary (Complementary)

32 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен <оня>, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.

² Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.

³ Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;

⁴ Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).

⁵ Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).

⁶ Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери <то>; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.

⁷ Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).

⁸ Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе <ще бъде> окото Ми.

⁹ Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито <челюсти> трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

¹⁰ Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.

¹¹ Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.

4 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

² Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

³ и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.

⁴ Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

⁵ и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

⁶ за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

⁷ - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато <ковчегът> преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

⁸ Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.

⁹ Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

¹⁰ А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

¹¹ А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

¹² И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;

¹³ около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

¹⁶ Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁷ Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁸ които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

5 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

² Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

³ стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.

⁴ Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

⁵ А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.